Не беше лъжа — обичаше брадато лице и Перин наистина бе чаровен. Имаше някаква грубовата, първична сила в него, която бе доста привлекателна. Но този Галад Дамодред беше… добре, не беше честно да бъде сравняван с Перин. Щеше да е все едно да сравниш красива картина с шкаф, изработен от майстор дърводелец. И двете са великолепни примери за майсторство, но е трудно да претеглиш едното спрямо другото. Но картината наистина беше великолепна.
Изражението на Берелайн стана някак унесено. Определено беше завладяна от Дамодред. Колко бързо се беше случило. Файле ѝ беше казала, че ако си намери друг мъж за ухажване, това ще помогне срещу слуховете… но командирът на Белите плащове? Ума ли си беше загубила тази жена?
— Та какво ще правим? — попита Алиандре, докато завиваха при южния край на лагера натам, откъдето бяха тръгнали.
— С Белите плащове ли?
— С Мейгдин — каза Алиандре. — Мургейз.
— Не мога да се отърва от чувството, че се е възползвала от добротата ми — каза Файле. — След всичко, което преживяхме заедно, да не ми каже коя е!
— Изглеждаш решена да не ѝ се доверяваш повече — подхвърли Берелайн.
Файле не отговори. Беше мислила за казаното от Перин. Той вероятно беше прав. Не биваше да ѝ се сърди толкова. Ако Мургейз наистина беше бягала от един от Отстъпниците, истинско чудо беше, че още е жива. Освен това самата тя бе излъгала коя е при първата си среща с Перин.
Всъщност гневът ѝ бе заради това, че Мургейз щеше да съди Перин. Дръзваше да съди Перин. Мейгдин слугинята можеше да е благодарна, но Мургейз кралицата щеше да гледа на Перин като на съперник. Щеше ли Мургейз наистина да проведе този съд честно, или щеше да се възползва от възможността да дискредитира човек, самопровъзгласил се за владетел?
— И аз се чувствам като вас, милейди — промълви Алиандре.
— Как?
— Измамена — каза Алиандре. — Мейгдин беше наша приятелка. Мислех, че я познавам.
— Щяхте да постъпите точно като нея в такава ситуация — каза Берелайн. — Защо да издаваш информация, ако не ти се налага?
— Защото бяхме приятелки — каза Алиандре. — И изведнъж след всичко, което преживяхме заедно, се оказва, че тя е Мургейз Траканд. Не просто кралица — Кралицата. Тази жена е легенда. И беше тук с нас, сервираше ни чай. Лошо.
— Трябва да признаеш, че с чая стана по-добра — каза Файле замислено.
Посегна към гърлото си и докосна с пръсти каишката с камъка на Ролан. Не го носеше всеки ден, но достатъчно често. Беше ли Мургейз фалшива през цялото време, докато бяха с Шайдо? Или по някакъв начин беше по-истинска? Без титлите не беше принудена да се държи като „легендарната“ Мургейз Траканд. При такива обстоятелства нямаше ли истинската същност на човек да се разкрие по-пълно?
Стисна каишката. Мургейз нямаше да обърне този съд срещу Перин напук. Но щеше да отсъди честно. Което означаваше, че Файле трябва да се подготви и да приготви…
Някъде отблизо отекнаха писъци.
Файле реагира мигновено и се обърна към дърветата. Инстинктивно очакваше да види айилци, изскачащи от храстите, за да убиват и пленяват, и за миг я обзе пълна паника.
Но писъците идваха от вътрешността на лагера. Изруга и се обърна, но усети как нещо дръпна колана ѝ. Погледна надолу стъписана и видя как ножът на колана ѝ се изтръгна сам от канията и изхвърча във въздуха.
— Мехур на злото! — извика Берелайн и залитна настрани.
Файле се сниши бързо и се хвърли на земята, когато ножът ѝ профуча във въздуха към главата ѝ. Пропусна я само на косъм. Когато надигна глава, видя стъписана как Берелайн се бори да задържи долу кама, която — ако се съдеше по скъсаното на ризата ѝ — се беше изтръгнала от скрита кания в ръкава ѝ.
В лагера цареше суматоха. Упражняващите се наблизо бежанци се разпръсваха, мечове и копия хвърчаха сами из въздуха. Сякаш всяко оръжие в лагера изведнъж бе оживяло и се вдигаше, за да нападне господаря си.
Зърна движение с крайчеца на окото си и отскочи настрани, когато ножът ѝ полетя към нея, но една белокоса фигура, облечена в кафяво, го спипа във въздуха и го задържа здраво. Сюлин. Превъртя се, вкопчена в ножа, и стисна зъби, докато го дърпаше от въздуха, удари го в един камък и откърши острието от дръжката.
Ножът спря да се движи. Копията на Сюлин обаче се издърпаха от местата си на гърба ѝ и се завъртяха във въздуха, за да се насочат към нея.
— Бягай! — каза Девата, обърна се и се опита да се справи едновременно с трите копия, които връхлитаха срещу нея.