Галад спря и се намръщи.
— Майко. Намекваш ли ми, че трябва да му се позволи да се измъкне от престъплението си?
— Ела — каза тя. — Седни. Замайваш ме с това крачене напред-назад.
Може би се беше издигнал до поста лорд Капитан-командир едва наскоро, но настръхна от това, че му заповядват. Но седна все пак.
Странно, тя отново се почувства като кралица. Галад не я беше виждал през трудните месеци. Мислеше за нея като за старата Мургейз, тъй че край него тя всъщност се чувстваше като старата Мургейз. Почти.
Ниал я беше държал в плен, но я беше уважавал и тя бе започнала да си мисли, че също би могла да изпитва уважение към него. Какво се беше случило с игралната дъска, на която толкова често бяха играли на камъчета с Ниал? Не искаше да мисли, че може да се е счупила при щурма на сеанчанците.
Щеше ли Галад да стане лорд Капитан-командир като Ниал, или може би по-добър? Кралицата в нея, пробудилата се отново кралица, искаше да намери начин да разпали светлината в него и да прогони сянката.
— Галад — каза тя. — Какво ще правиш?
— Със съда ли?
— Не. С тази своя армия.
— Ще се бием на Последната битка.
— Възхитително. Но знаеш ли какво означава това?
— Означава да се бием редом до Преродения Дракон.
— Редом до Айез Седай.
— Можем да служим известно време заедно с вещиците, ако е в името на по-голямото добро.
Тя затвори очи и издиша.
— Галад, чуй се. Наричаш ги вещици? Ти отиде да се обучаваш при тях, може би за да станеш Стражник!
— Да.
Тя отвори очи. Изглеждаше толкова искрен. Но и най-опасните и свирепи кучета може да са искрени.
— Знаеш ли какво направиха те на Елейн, майко? — попита той.
— Това, че я загубиха ли имаш предвид? — Мургейз все още таеше гняв заради това.
— Пращаха я на мисии — в гласа му се прокрадна възмущение. — Отказваха да ми позволят да я виждам, може би защото я пращаха навън и я излагаха на опасност. Срещнах я по-късно, извън Кулата.
— Къде? — попита нетърпеливо Мургейз.
— Тук, на юг. Хората ми наричат Айез Седай вещици. Понякога се чудя дали това не е съвсем близо до истината.
— Галад…
— Не всички жени, които владеят Единствената сила, са зли по природа — каза той. — Този традиционен възглед на Чедата е погрешен. Пътят на Светлината не твърди това. Казва само, че изкушението да се използва Единствената сила може да поквари. Вярвам, че жените, които ръководят сега Бялата кула, са позволили техните схеми и егоистични кроежи да ги заслепят.
Тя кимна. Не желаеше да спори за това. Слава на Светлината, че Елайда не беше тук да чуе тази логика!
— Все едно — каза той. — Ще воювам редом до тях и до Преродения Дракон, и до този Перин Айбара, ако потрябва. Борбата срещу Сянката надмогва всички други грижи.
— Тогава нека се обединим в тази борба. Галад, забрави този съд! Айбара възнамерява да разпусне част от армията си, а останалото да даде на ал-Тор.
Той я погледна в очите и кимна.
— Да. Вече мога да разбера, че Сянката те е довела при мен. Ще вървим с теб. След като свърши съдът.
Тя въздъхна.
— Не го правя по свой избор — каза Галад и стана отново. — Самият Айбара предложи да бъде съден. Нещо му тежи на съвестта и да му откажа възможността за справедлив съд ще е грешно. Нека докаже невинността си пред нас и пред себе си. Тогава можем да продължим. А ако продължим без него, той ще почива в Светлината, след като е платил за престъпленията си.
— Галад — каза тя. — Знаеш ли, че Лини е сред хората, които отвлече от лагера на Перин?
— Трябваше да каже, да ми се разкрие. Щях да я пусна на свобода.
— И все пак не го направи. Чух, че едва ли не си заплашил да екзекутираш пленниците, ако Перин не дойде на битка. Наистина ли щеше да го направиш?
— Кръвта им щеше да тежи на неговата глава.
— Кръвта на Лини ли, Галад?
— Аз… щях да я видя между другите и да я измъкна от опасността.
— И щеше да убиеш другите — каза Мургейз. — Хора, които не са направили нищо лошо и чиято единствена вина е, че са били подлъгани от Айбара?
— Екзекуцията изобщо нямаше да се извърши. Беше само заплаха.
— Лъжа.
— Ба! Какъв е смисълът на това, майко?
— Да те накара да помислиш, сине — каза Мургейз. — Така, както трябваше да те насочвам преди, вместо да те оставя на простите ти илюзии. Животът не е толкова лесен, колкото хвърлянето на монета, едната страна или другата. Разказвала ли съм ти за делото Дам Фелмли?
Галад поклати глава раздразнено.