— Чуй ме. Фелмли беше майстор тухлар в Кемлин, уважаван. Беше обвинен, че е убил брат си, в началото на управлението ми. Беше много известен и делото бе достатъчно важно, за да го водя лично. Обесиха го.
— Подобаващ край за убиец.
— Да. За съжаление убиецът остана на свобода. Всъщност го беше извършил един от работниците. Разкри се едва две години по-късно, когато го хванаха за друго убийство. И той ни се смееше, докато го качваха на бесилката. Фелмли е бил напълно невинен. Истинският убиец трябваше да бъде осъден на първото дело.
Галад се смълча.
— Това е единственият случай, за който зная със сигурност, че съм обесила някого по погрешка — каза Мургейз. — Тъй че кажи ми, Галад. Трябва ли да бъда обесена заради своята грешка, че съм осъдила невинен човек?
— Направила си всичко възможно, майко.
— И все пак умря човек, който не го беше заслужил.
Галад я погледна притеснено.
— Чедата обичат да казват, че Светлината ги защитава. Или че насочва преценката им и води хората към справедливост. Не става така, Галад. Валда, с твърденията си, че има благословията на Светлината, вършеше ужасни неща. А аз, с надеждата, че Светлината ми помага, убих несправедливо. Не твърдя, че Айбара е невинен. Не съм чула достатъчно, не съм изслушала страните. Но искам да разбереш. Понякога един добър човек може да сгреши. Понякога е подходящо да го накажеш. В други случаи наказанието не служи на никого и е най-добре да го оставиш да продължи и да се учи. Както аз продължих и се учих, след като направих такава грешна преценка.
Галад се намръщи. Това беше добре. Накрая поклати глава и лицето му се проясни.
— Ще видим как ще свърши съдът. Тогава…
Някой почука отвън на пилона и Галад се обърна към входа.
— Лорд Капитан-командир — каза Белият плащ, който влезе в палатката, слаб мъж с хлътнали очи и тъмни петна под тях. — Току-що получихме вест от лагера на съществото Айбара. Молят да отложим деня на съда.
Галад попита навъсено:
— С каква цел?
— Произшествие в лагера им, както твърдят — отвърна Белият плащ. — Нещо за ранени, за които трябвало да се погрижат. Милорд Капитан-командир… това очевидно е увъртане. Хитрина някаква. Трябва да ги нападнем или поне да откажем това безсмислено отлагане.
Галад се поколеба. Погледна към Мургейз.
— Не е увъртане, синко — каза тя. — Мога да гарантирам. Щом Айбара казва, че му трябва още малко време, значи наистина му трябва.
— Ба — Галад махна с ръка на пратеника да напусне. — Ще го обмисля. Както и нещата, които ми каза, майко. Може би още малко време за размисъл… ще е добре дошло.
— Преливащите твърдят, че работят колкото им държат силите — обясни Гаул. Двамата с Перин обикаляха да проверят различните участъци на лагера. — Но казват, че може да им отнеме дни, докато прегледат всички.
Слънцето потъваше на хоризонта, ала нощта щеше да е дълга за мнозина от тях, докато се погрижат за всички ранени. Пострадалите бяха хиляди, макар че повечето рани за щастие не бяха тежки. Имаше и убити. Твърде много, може би колкото издъхналите от змийски ухапвания.
Перин изпъшка. Ръката на самия Гаул беше превързана. Беше отбивал копията си, но една от собствените му стрели за малко не го беше убила. Беше я блокирал с лакът. Каза, че било голям късмет да се простреляш със собствената си стрела. Айилски хумор.
— Белите плащове отговориха ли? — попита Перин Аравайн, която крачеше от другата му страна.
— Да. Но нищо изрично. Командирът им каза, че „мисли“ дали да ни даде още време.
— Е, не той ще го реши — рече Перин, докато влизаха в майенския участък на лагера да проверят хората на Берелайн. — Няма да рискувам битка, когато една четвърт от хората ми са ранени и ашаманите ми са уморени до смърт от Церенето. Ще отида на този съд, когато аз кажа, а ако Дамодред не е съгласен, да ни напада.
Гаул кимна. Носеше копията си, но Перин забеляза, че са стегнати по-здраво от обикновено. Аравайн носеше фенер, макар че все още не се налагаше да го палят. Тя също предвиждаше нощта да е дълга.
— Уведоми ме, когато Трам и Илиас се върнат — каза Перин на Гаул. Беше пратил двамата в две близки села, за да се увери, че хората там не са пострадали от мехура на злото.
Берелайн беше с превързана ръка, но се беше успокоила. Докладва му лично: съобщи колко са ранените ѝ войници и даде имената на загиналите. Само шестима от лагера ѝ.
След като излезе от палатката ѝ, Перин се прозя уморено и прати Аравайн да провери при Айез Седай. Гаул беше отишъл да помага с носенето на ранените. Перин тръгна към участъка на Алиандре.