Слабичката тарабонка като че ли не се замисляше, че предоставя на кралицата на чужда страна оръжие, което може да промени света. Единственото, което Алудра искаше, бе да си го върне на сеанчанците, или така поне бе обяснил Мат. Елейн беше прекарала доста дълго време с нея, докато пътуваха с трупата на Лука, но все още не беше сигурна колко е благонадеждна. Трябваше да нареди на господин Нори да я държи под око.
Стига драконите да проработят, разбира се. Елейн отново погледна към хората долу и едва сега осъзна колко високо е всъщност. Светлина!
„В безопасност съм — напомни си тя. — Видението на Мин.“ Не че щеше да каже нещо такова на Биргит повече. И беше решила да спре да говори толкова много за рискове. Това не беше риск. Изобщо.
Извърна очи, преди да се е замаяла, и огледа дракона по-внимателно. Беше оформен като голяма бронзова камбана, само че по-дълга и по-тясна. Като огромна ваза, полегнала на една страна. Елейн бе получавала не едно писмо от разгневените леяри на града. Алудра настояваше заповедите ѝ да се изпълняват точно и ги беше принудила да претопят и отлеят отново тръбата три пъти.
Късно предната нощ над града беше отекнал силен пукот. Все едно че каменна стена бе паднала някъде или беше ударила мълния. Тази сутрин Елейн бе получила бележка от Алудра:
Първото изпитание е успешно. Каня ви да се срещнем днес на градската стена за демонстрация.
— Ваше величество — каза Алудра. — Вие сте… добре, нали?
— Всичко е наред, Алудра — увери я Елейн в усилие да запази поне малко от достойнството си. — Драконът готов ли е?
— Да.
Алудра носеше дълга кафява рокля, а черната ѝ вълниста коса падаше свободно до кръста. Защо ги нямаше плитките днес? Алудра като че ли не държеше на накити и Елейн никога не я беше виждала да носи скъпоценности. С нея стояха петима мъже от Бандата на Червената ръка на Мат. Един държеше нещо като четка за чистене на комини. В ръцете на другия имаше метално кълбо, а трети носеше малко дървено буре.
Подобна група се виждаше и на съседната кула. Някой там вдигна шапката си във въздуха и ѝ махна. Мат. Явно искаше да наблюдава от кулата с действащия дракон. Безразсъден човек. Ами ако онова нещо избухнеше като нощно цвете?
— Тогава демонстрацията ни ще започне — каза Алудра. — Тези мъже тук ще ви покажат какво става на другата кула — замълча и погледна Елейн. — Ваше величество, мисля, че трябва да ви вдигнем по-високо, за да можете да видите изстрела.
Поставиха под носилката малки сандъци и я повдигнаха, та Елейн да може да вижда над зъберите на стената. Като че ли бяха вдигнали нещо на един от склоновете, но беше твърде далече и Елейн не можа да го различи. Алудра извади няколко далекогледа и връчи по един на нея и Биргит.
Елейн вдигна далекогледа пред окото си. Облечени манекени. Алудра бе поставила петдесетина на онзи хълм, строени в редици. Светлина! Откъде бе намерила толкова много? Сигурно щеше да получи доста многословни оплаквания от шивачите из града.
Мат я беше уверил, че това ще си струва всякаква възможна цена. Но той си беше Мат, разбира се. Едва ли най-благонадеждната личност наоколо.
„Не той изгуби безценен тер-ангреал за Сянката“, напомни си тя с гримаса. В кесийката си носеше друго копие на лисичата глава — едно от трите, които бе успяла да изработи дотук. Щом се налагаше да остане на легло, по-добре да използва времето си. Нямаше да е толкова обезсърчително, ако можеше да прелива за нещо полезно.
И трите копия на медальона с лисичата глава действаха като първото. Не можеше да прелива, докато носи някое от тях, а един мощен сплит можеше да ги преодолее. Оригиналът наистина ѝ трябваше за още проучване.
— Както можете да видите, ваше величество — заговори сковано Алудра, сякаш не беше свикнала да прави демонстрация, — опитахме се да пресъздадем условията, при които би могло да използвате драконите, нали?
„Само дето вместо петдесет кукли ще имаме сто хиляди тролоци“, помисли Елейн.
— Погледнете другата кула. — Алудра посочи.
Елейн обърна далекогледа към съседната кула. Видя там петима мъже от Бандата: бяха с униформи и чакаха при другия дракон. Мат надничаше вътре в него, през самата тръба.
— Те са обучени донякъде да боравят с драконите — продължи Алудра. — Не са толкова ефикасни, колкото бих искала, но засега ще свършат работа.