Елейн свали далекогледа. Мъжете на площадката издърпаха бутафорната тръба назад — беше поставена на колела — и вдигнаха предната ѝ част малко нагоре. Мъжът с бурето изсипа вътре някаква черна прах от него, друг сложи отгоре смачкан на топка парцал, а мъжът с дългия прът го натика дълбоко в тръбата. Не беше четка за комини значи.
— Прилича на прахта в нощно цвете — подхвърли Биргит. По връзката протече тревога.
Алудра я изгледа остро.
— А ти откъде знаеш какво има в едно нощно цвете, Мерион? Разбираш колко опасно е да се отваря някое от тях, нали?
Биргит само сви рамене.
Алудра се намръщи, но не получи отговор, тъй че вдиша дълбоко, за да се успокои.
— Устройството е напълно безопасно. Приготвили сме другия дракон за изстрела, тъй че няма никаква опасност, нали? Но и без това щеше да е безопасно. Отливането е добро и пресмятанията ми са точни.
— Елейн — каза Биргит. — Все пак мисля, че ще е по-добре да наблюдаваме долу от стената. Дори и да не запалят този до нас.
— След всичко, което изтърпях, за да се кача тук? — попита Елейн. — Не, благодаря. Алудра, може да продължиш.
Пренебрегна яда на Биргит. Алудра наистина ли си мислеше, че може да порази онези шивашки манекени с желязното си кълбо? Те бяха далече, а кълбото бе малко, не по-голямо от зелка. Нима беше вложила толкова много в този опит, за да получи нещо по-жалко от катапулт? Този „дракон“ като че ли можеше да хвърли топката по-далече, но каменните късове, мятани от катапулт, бяха многократно по-големи.
Мъжете приключиха. Последният опря малка факла до фитила, стърчащ от желязното кълбо, и го изтъркаля в тръбата. След това обърнаха тръбата право навън.
— Виждате ли? — Алудра потупа тръбата. — Трима души е най-добре. Четирима за сигурност, ако някой падне. И един може да свърши работата, ако потрябва, но ще е бавно.
Мъжете се отдръпнаха, а Алудра извади червен флаг и го вдигна високо, за да подаде сигнал. Елейн погледна през далекогледа към другата кула. Един от мъжете държеше малка факла. Мат наблюдаваше отстрани с любопитство.
Алудра смъкна флага. Войникът опря горящата факла до задната част на тръбата.
Взривът, който последва, бе толкова силен, че Елейн подскочи. Гърмът бе рязък като при мълния и тя чу в далечината ехото от взрива. Вдигна ръка към гърдите си и си напомни да вдиша дълбоко.
Отсреща на планинския склон изригна яма, сред облак от прах и пръст. Земята сякаш потрепери! Беше все едно, че някоя Айез Седай раздра земята със сплит, само че без никаква намеса на Единствената сила.
Алудра изглеждаше разочарована. Елейн вдигна далекогледа пред окото си. Изстрелът бе пропуснал шивашките манекени на цели двайсет крачки, но беше издълбал в земята яма с ширина пет разтега. Топката ли се беше взривила като нощно цвете, за да причини това? Това устройство не беше просто подобрен катапулт или требушет. Беше нещо съвсем друго. Нещо способно да забие желязно кълбо в земята с такава сила, че да отвори яма, а след това може би самото то да се взриви.
Ами че тя можеше да снаряжи цялата градска стена с тези дракони! И ако всичките стреляха заедно…
Алудра вдигна отново флага си. Елейн видя през далекогледа си как мъжете на следващата кула почистиха и презаредиха тръбата. Мат беше запушил ушите си с ръце и се беше навъсил, което я накара да се усмихне. Наистина трябваше да гледа от нейната кула. Презареждането отне малко време, може би три минути. А Алудра беше казала, че се стреми да го направи още по-кратко!
Алудра нахвърля на един лист няколко заповеди, прати ги по бегач до другата кула и мъжете там леко промениха положението на дракона. Тя махна пак с флага и Елейн се стегна за новия взрив, но въпреки това подскочи отново.
Този път изстрелът бе съвсем точен — порази редиците манекени в самия център. Разкъсаните им останки се разлетяха във въздуха. Ударът унищожи пет-шест и събори на земята още десетина.
При възможността да стрелят през две минути, да удрят от толкова далече и да нанасят такова унищожение, тези оръжия щяха да са убийствени. Убийствени колкото дамане може би. Биргит все още гледаше през далекогледа си и макар изражението ѝ да бе равнодушно, Елейн долови удивлението ѝ по връзката.
— Оръжието? — попита Алудра. — Намирате ли го за удовлетворително?
— Намирам го за удовлетворително, Алудра — отвърна Елейн с усмивка. — Намирам го за изключително удовлетворително. Ресурсите на целия град са твои, ресурсите на цял Андор — погледна Илюминаторката. — Но трябва да пазиш плановете и чертежите в тайна. Ще пратя с теб гвардейци. Не можем да позволим някой леяр да разбере цената на откритието ти и да продаде информацията на враговете ни.