— Стига да не стигнат до сеанчанците, все ми е едно — каза Алудра.
— Е, за мен не е все едно. И ще се погрижа тези неща да се използват правилно. Ще трябва да ми се закълнеш, Алудра.
Жената въздъхна, но ѝ даде клетвата си. Елейн нямаше намерение да насочи драконите срещу никой друг, освен срещу тролоците и сеанчанците. Но щеше да се чувства много по-сигурна с тези неща и в Играта на Домове.
Усмихна се, щом си го помисли, и усети, че ѝ е трудно да сдържи възбудата си. Биргит най-сетне свали далекогледа си. Излъчваше… сериозност.
— Какво? — попита я Елейн, докато гвардейците един по един оглеждаха с далекогледа ѝ поражението. Усети в стомаха си някаква странна болка. Нещо лошо ли беше изяла на обед?
— Светът току-що се промени, Елейн — каза Биргит, поклати глава и дългата ѝ плитка се люшна. — Току-що се промени неимоверно. Имам ужасното чувство, че това е само началото.
Глава 30
Хора сънуват тук
— Тези Бели плащове са големи мълчаливци, милейди — каза Ласайл със самодоволна усмивка. — Но все пак са мъже. Мъже, които не са виждали жена от доста време, струва ми се. Това винаги ги кара да си загубят и малкото мозък, който имат.
Файле крачеше покрай коневръзите. Перин спеше. Напоследък лягаше рано, за да търси вълчия сън. Белите плащове с неохота се бяха съгласили да отложат съда, но Перин все пак трябваше да подготви словото си. Сумтеше, че вече знаел какво ще каже. Но доколкото го познаваше, щеше просто да разкаже пред Мургейз какво се е случило, прямо и откровено, както винаги.
Ласайл и Селанде вървяха от двете страни на Файле. Други от Ча Файле крачеха по-назад и наблюдаваха бдително да няма никой наблизо, за да подслуша разговора им.
— Според мен Белите плащове знаеха, че сме там да шпионираме — каза ниската бледа Селанде. Крачеше с ръка на меча си. Стойката ѝ вече не изглеждаше толкова непохватна като преди — Селанде се беше заела много сериозно с тренировките.
— Едва ли са се досетили — отвърна Ласайл. Все още носеше проста жълто-кафява блуза и кафява пола. Селанде се беше преоблякла в бричове и бе запасала меча веднага щом се върнаха — още имаше порязано на ръката си от онзи ден, когато мечът ѝ се бе опитал да я убие, — но Ласайл като че ли предпочиташе да е с пола.
— Не казаха почти нищо полезно — настоя Селанде.
— Не мисля така — отвърна Ласайл. — Успяхме да предадем бележката ви и след това да побъбрим малко с мъжете, милейди. Успях да се позакачам с един от тях достатъчно, за да е от полза.
Файле повдигна учудено вежда, но Ласайл замълча, докато подминаваха останал до късно на работа коняр, който четкаше един от конете.
— Белите плащове уважават Галад — продължи Ласайл, след като ратаят остана достатъчно назад. — Въпреки че някои негодуват заради нещата, които им говори.
— Какви неща? — попита Файле.
— Иска да се съюзят с Айез Седай за Последната битка — обясни Ласайл.
— Е, то се знае, че това няма да им хареса — рече Селанде. — Те са Бели плащове!
— Да — каза Файле. — Но това означава, че Галад е по-благоразумен от хората си. Много полезна информация, Ласайл.
Младата жена изпъчи гърди, забърса със скромен жест късата си черна коса и отметна назад червените панделки, с която я беше овързала. Започнала бе да носи два пъти повече панделки след плена си при Шайдо.
Пред тях изникна мършав мъж с гъсти мустаци по тарабонския обичай. Макар да беше млад, излъчваше усещането, че е видял много през живота си. Беше Данил Люин, който командваше мъжете от Две реки, след като Трам по някаква загадъчна причина бе решил да си замине. Светлината да дадеше дано да е жив, където и да бе отишъл.
— Е, Данил — каза Файле, — какво странно съвпадение, че те виждам тук, нали?
— Съвпадение ли? — мъжът се почеса по главата. Държеше лъка си в едната ръка като тояга, макар че непрекъснато го поглеждаше нащрек. Много хора го правеха с оръжията си напоследък. — Вие помолихте да дойда тук.
— Все пак трябва да е съвпадение. Ако някой попита. Особено ако този някой е съпругът ми.
— Не обичам да крия разни неща от лорд Перин — каза Данил и тръгна до нея.
— А предпочиташ ли риска да позволим няколко побеснели Бели плаща да му вземат главата?
— Не, разбира се.
— Направи ли каквото те помолих?
— Да. Говорих с Грейди и Неалд. Лорд Перин вече им бе наредил да стоят наблизо, но говорихме. Грейди каза, че ще държи сплитове Въздух в готовност и ще сграбчи лорд Перин и ще го измъкне, ако нещата тръгнат зле. Неалд пък ще прикрива отстъплението. Говорих и с мъжете от Две реки. Група стрелци в дърветата ще са готови за отвличаща стрелба.