Файле кимна. За щастие, никой от двамата Аша’ман не беше ранен в мехура на злото. И двамата бяха носили ножове, но според сведенията, когато видели летящите към тях оръжия, само махнали равнодушно и ги пръснали във въздуха. Когато пратениците с вестта за хитрината на Файле с хвърлянето на пръст бяха стигнали до участъка на Аша’ман, го бяха заварили в относителен ред, а Грейди и Неалд вече били тръгнали из лагера да свалят полуделите оръжия на земята.
Причината за отлагането на съда отчасти бе за да се погрижат за Изцеряването. Но по-важната причина бе, че Перин искаше да даде време на лагерните ковачи и майстори да направят нови оръжия за тези, които си ги бяха изгубили, в случай че съдът премине в бой. А Файле ставаше все по-убедена, че ще стане точно това.
— На лорд Перин няма да му хареса, че го измъкваме от боя — каза Данил. — Изобщо.
— Палатката може да се окаже смъртен капан — отвърна Файле. — Перин може да води битката, ако иска, но от по-безопасна позиция. Ще го измъкнете.
Данил въздъхна, но кимна.
— Да, милейди.
Перин се учеше да не се бои от Младия бик.
Учеше се на равновесие, стъпка по стъпка. Беше вълк, когато беше нужен вълкът, човек, когато бе нужен човекът. Оставяше се да бъде въвлечен в лова, но държеше в ума си Файле — своя дом. Вървеше по острието на меча, но всяка стъпка го правеше все по-уверен.
Днес преследваше Скокливец — пъргава и опитна плячка. Но Младия бик се учеше бързо, а това, че имаше ум на човек, му даваше предимство. Не можеше да мисли като нещо или като някой, който не е.
Така ли бе започнал Ноам? Къде щеше да го отведе тази пътека? Някаква тайна имаше тук, тайна, която Младия бик трябваше да разкрие сам.
Не можеше да се провали. Трябваше да се учи. Като че ли — по някакъв начин — колкото по-уверен ставаше във вълчия сън, толкова по-уверен в себе си беше и в будния свят.
Тичаше през някаква непозната гора. Не, гъсталак, с надвиснали диви лози и широки листа папрат. Храстите бяха толкова гъсти, че и плъх нямаше да се провре лесно през тях. Но Младия бик настоя светът да се разтвори пред него. Лозите се отдръпнаха. Храстите се огънаха. Папратта отстъпи. Бяха като майки, задърпали децата си настрана от препуснал в галоп кон.
Успя да зърне на няколко пъти тичащия напред Скокливец. Плячката му изчезна. Младия бик не забави, втурна се стремглаво натам и улови миризмата на целта на Скокливец. Измести се на открита равнина, без дървета и с непознати шубраци, покрили земята на кръпки. Плячката му бе низ мътни резки в далечината. Младия бик я последва, всеки скок го отнасяше на стотици крачки напред.
След секунди се приближиха до огромно плато. Жертвата му затича право нагоре по скалистата стръмнина. Младия бик я последва, без да мисли какво е „редно“ и какво — не. Тичаше и земята оставаше далече долу и зад него, вирнал муцуна към кипналото от черни облаци небе. Прелиташе над цепнатини в скалата, прескочи стръмна урва и се добра до платото.
Скокливец нападна. Младия бик беше готов. Претърколи се и се озова на четири крака, когато плячката му скочи над главата му, прелетя над ръба на пропастта, изчезна мигновено и след миг отново стоеше на скалната издатина.
Младия бик се превърна в Перин, с чук, направен от меко дърво. Такива неща бяха възможни във вълчия сън: ако чукът удареше, нямаше да нарани.
Перин замахна и въздухът изпращя от внезапната бързина на движението му. Но Скокливец бе също толкова бърз и го избегна. Отскочи встрани, а после се хвърли към гърлото на Перин и зъбите му блеснаха. Перин изръмжа и се измести на няколко стъпки встрани. Челюстите на Скокливец изтракаха в празното, а Перин замахна отново с чука.
Скокливец изведнъж се оказа обвит в гъста мъгла. Чукът се стовари през нея и удари в земята. Перин изруга и се огледа. В мъглата не можеше нито да види Скокливец, нито да улови миризмата му.
Някаква сянка се раздвижи в мъглата и той се хвърли натам, но беше само тъмно петно във въздуха. Завъртя се и видя, че е обкръжен от движещи се сенки. Фигури на вълци, на хора и някакви други същества.
„Направи света свой, Млади бико“, изпрати Скокливец.
Перин се съсредоточи. Помисли си за сух въздух. За миризма на прах. Точно такъв трябваше да е въздухът в тази безводна местност.
Не. Не както трябваше да е въздухът. Както беше въздухът! Умът му, волята му, усещанията му се блъснаха с все сила в нещо друго и той проби през него.