Беше адски глупаво да го прави. Голамът бе по-бърз от него, а Мат нямаше представа дали лисичата глава може да го убие, или не. Но все пак нападна. Нападна го заради Тилин, заради хората, които бе изгубил от тази ужасия. Нападна, защото нямаше друг избор. Когато наистина искаш да видиш колко струва един човек, притискаш го в ъгъла и го караш да се бие за живота си.
Мат сега бе притиснат в ъгъла. Знаеше, че това създание рано или късно ще го намери — или още по-лошо, намери Тюон или Олвер. Беше в онова положение, в което всеки разумен човек щеше да побегне. Но пък той беше един проклет глупак, нали? Да остане в този град заради клетва пред една Айез Седай? Е, добре, ако умреше, поне щеше да напусне този живот с оръжие в ръка.
Завъртя се във вихрушка от стомана и дърво, изрева и нападна. Голамът, видимо стъписан, заотстъпва. Мат заби ашандарея в ръката му, изгори плътта, след това го извъртя и изби камата от пръстите му. Съществото отскочи настрана, но Мат връхлетя напред и заби дръжката на копието си между краката на чудовището.
То се олюля и падна. Движенията му бяха плавни и успя да не се стовари, но все пак падна. Докато се изправяше, Мат посече с острието към петата му. Преряза сухожилието и ако създанието беше човек, щеше да се свлече безпомощно на земята. Но то се смъкна, без дори да изохка от болка, и нито капка кръв не потече от раната.
То се хвърли към Мат, присвило пръсти, а той размаха ашандарея, за да го спре. Съществото му се ухили злорадо.
А след това неочаквано се обърна и побягна.
Мат изруга. Подплашило ли го беше нещо? Но не, не бягаше. Връхлиташе към хората му!
— Отстъпвай! — извика им Мат. — Назад! Да те изгори дано, проклето чудовище. Ето ме! Бий се с мен!
Членовете на Бандата се пръснаха, но Талманес остана. Голамът се изсмя, но не подгони войниците, а изрита първия фенер и той примига и угасна. После затича в кръг и започна да рита следващите фенери.
Кръв и пепел! Мат се втурна след съществото. Ако успееше да угаси всички фенери, трябваше да се бие с него, без да може да го вижда!
Талманес — явно забравил за собствената си безопасност — скочи и дръпна един от фенерите, за да го опази. Побягна по улицата, а Мат изруга, щом голамът затича след него.
Втурна се след двамата. Талманес имаше добра преднина, но голамът беше невероятно бърз. Настигна го тъкмо когато Талманес се качваше по стъпалата на една сграда, за да се вмъкне вътре. Чудовището скочи след него и Талманес залитна, изпусна фенера и маслото плисна по стълбите и стената. Сухото дърво пламна веднага и пламъците осветиха голама. Чудовището скочи към Талманес.
Мат хвърли ашандарея.
Копието не беше направено за мятане, но нямаше нож подръка. Целеше се в главата на голама. Добре че никой не видя, защото не улучи. Тежкото копие обаче все пак мина между краката на голама и го спъна.
Чудовището тупна тежко на калдъръма. Талманес изпълзя нагоре по стъпалата на вече горящата сграда.
„Благословен да е проклетият ми късмет“, помисли Мат.
Голамът се надигна и понечи да тръгне след Талманес, но след това погледна да види какво го е препънало. Обърна се със зла усмивка към Мат, половината му лице бе огряно от пламъците на горящата сграда. Вдигна ашандарея — медальонът с лисичата глава не беше паднал от острието, — замахна и го запокити през един от пламтящите прозорци.
Вътре грейнаха светилници, сякаш живеещите там едва сега забелязаха какво става. Талманес и Мат се спогледаха бързо, после кайриенецът се втурна през вратата. Голамът се обърна към Мат и тръгна плавно към него.
Мат бръкна с потни пръсти в джобовете на палтото си и точно преди голамът да го докопа — ръцете му посягаха към врата му, — извади някакви неща и ги плесна в дланите му. Във въздуха се разнесе съсък като от хвърлено на скара месо и голамът изпищя от болка. Залитна и погледна Мат с широко отворени очи.
Мат държеше два медальона с лисича глава.
Развъртя ги пред себе си на дългите верижки и шибна голама с тях.
Съществото нададе вой и отново отстъпи назад.
— Как? — изрева то. — Как?
— И аз не знам точно — Елейн беше казала, че копията не са съвършени, но като че ли вършеха достатъчно добра работа. Щом можеха да поразят голама, беше му все едно за другите им възможности. Мат се ухили и ги развъртя пак. — Май просто извадих късмет.
Голамът го изгледа с гняв, отстъпи нагоре по стълбите към горящата сграда и се вмъкна вътре, решил навярно да избяга. Само че Мат нямаше да го остави да се измъкне, не и този път. Затича нагоре, прескочи горящия праг, посегна надясно и грабна ашандарея, който Талманес му подаде от страничния коридор.