— Да ти имам мъжката гордост — изсумтя презрително Сумеко. — Не забравяй, че и ние изгубихме няколко свои от онова нещо.
— Не съм забравил. И се радвам, че можах да помогна да получите възмездие — усмихна ѝ се, макар че беше права — наистина за малко щеше да се издъни. Беше сигурен, че голамът усети Родственичката зад прага, докато се приближаваха. За щастие обаче съществото, изглежда, не беше помислило, че преливаща жена може да е заплаха.
Мат прибра двата медальона, после отвърза третия от ашандарея и си го окачи на врата. Родственичките ги гледаха с хищна алчност. Е, можеха да гледат колкото си щат. Решил беше единият да е за Олвер, а другият за Тюон, след като успееше да я намери.
Капитан Гайбон, помощник-командирът на Биргит, влезе и попита:
— Мъртво ли е чудовището?
— Не съвсем — отвърна Мат. — Но достатъчно мъртво за кралски договор.
— Кралски договор ли? — попита намръщено Гайбон. — Вие помолихте кралицата за помощ в това начинание. Това не е договор с нея.
— Всъщност — почна Талманес и се покашля — ние току-що отървахме града от убиец, който, по последни данни, е отнел живота на над десетима нейни граждани. Заслужили сме бойно възнаграждение, струва ми се — каза го абсолютно невъзмутимо, Светлината да го благослови.
— Адски вярно — каза Мат. Ха! Да се отърве от голама и да му платят за това. Не звучеше никак зле. Хвърли кърпата си на Гайбон и тръгна навън, без да се обърне, към Родственичките, които бяха скръстили ръце и го гледаха неодобрително. Как тъй една жена можеше да гледа с яд човек, който е направил точно каквото е казал, че ще направи, и е рискувал да си счупи врата отгоре на всичко?
— Съжалявам за пожара, Мат — каза Талманес зад него. — Не изтървах фенера нарочно. Знам, че трябваше само да го подмамя в сградата.
— Получи се чудесно — отвърна Мат, докато оглеждаше дръжката на ашандарея. Не беше изгоряла много.
Не бяха знаели къде — нито дали — голамът ще го нападне, но Гайбон си беше свършил работата добре, като беше изкарал всички хора от близките сгради, а след това бе избрал коридор, в който Родственичките да отворят портала. Беше изпратил член на Бандата да каже на Талманес къде да отидат.
Е, идеята на Елейн и Биргит с портала беше проработила добре, макар и не точно както го бяха намислили. Все пак беше по-добра от онова, което бе измислил Мат. Неговата идея бе да се опита да натика един от медальоните в гърлото на голама.
— Да взимаме Сетале и Олвер от хана им и да се връщаме в лагера — каза Мат. — Веселбата приключи. Крайно време беше всъщност.
Глава 32
Буря от светлина
Град Марадон гореше. Огромни виещи се стълбове пушек се вдигаха от десетките здания. Грижливата планировка на града не позволяваше пламъците да се разпространяват твърде бързо, но и не ги спираше напълно. Хора и сухо дърво. Пламваха еднакво лесно.
Итуралд стоеше присвит в една срутена сграда, с грамада отломки от лявата му страна и отряд салдейци отдясно. Беше изоставил двореца преди няколко часа, когато в него нахлуха Тварите на Сянката. Беше го оставил обаче натъпкан с всичкото масло, което бе успял да намери, а след това накара Аша’ман да го запалят и стотици тролоци и Чезнещи изгоряха живи вътре.
Погледна навън. Можеше да се закълне, че е видял петно чисто небе през прозореца, но заради пепелта и пушливата мъгла не можеше да го твърди със сигурност. Една близка сграда гореше толкова силно, че топлината се усещаше през камъка.
Използваше пушека и огъня. Почти всичко на едно бойно поле можеше да се окаже предимство. След като Йоели бе приел, че градът е загубен, бяха престанали да го бранят. Използваха го като мъртва зона.
Улиците образуваха лабиринт, който Итуралд — с помощта на салдейците — познаваше, а враговете му — не. Всеки покрив беше хребет, който му даваше висока позиция, всяка задна уличка — изход за бягство, всеки площад — потенциален капан.
Тролоците и водачите им бяха направили грешка. Бяха допуснали, че Итуралд ще държи да опази града. Единственото обаче, което го интересуваше сега, бе да им нанесе колкото може повече загуби. Тъй че използваше ходовете им срещу самите тях. Да, армията им беше голяма. Но всеки, който се е опитвал да убива плъхове, знае, че големината на чука му е без значение, ако плъховете знаят как да се крият.
Колеблива група тролоци се затътри по задимената улица пред укритието на Итуралд. Ръмжаха и си подвикваха предупредително. Някои душеха във въздуха, но пушекът пречеше на нюха им. Подминаха, без изобщо да забележат Итуралд и малкия му отряд в срутената сграда.