Трябваше, за жалост. Ранд ал-Тор беше Прероденият Дракон. Щеше да е изцеден докрай, съкрушен и изчерпан, преди всичко това да свърши.
— Ранд… — Итуралд и няколко Деви крачеха бавно след тях. За щастие стаята на Кацуан не бе далече.
— Ще се оправя — отвърна той. — Обещавам. Имаш ли нещо ново от проучванията си? — опитваше се да я разсее.
За жалост този въпрос само я насочи към друг повод за тревога.
— Чудил ли си се някога защо толкова често Каландор е наречен „страховит меч“ или Мечът на погрома в пророчествата?
— Защото е могъщ ша-ангреал — отвърна той. — Може би заради разрушението, което може да причини?
— Може би.
— Мислиш, че е нещо друго?
— Има една фраза — каза Мин, — в Пророчеството на Джендай. Жалко, че не знам повече за тях. Все едно, то казва: „И Мечът двойно ще да го обвърже.“
— Две жени — каза Ранд. — Трябва да бъда в кръг с две жени, за да го владея.
Тя направи гримаса.
— Какво? Би могла да го кажеш все пак, Мин. Трябва да знам.
— Има друга фраза, от Каретонския цикъл. Все едно, мисля, че Каландор може да се окаже още по-дефектен. Мисля, че може да… Ранд, мисля, че може да те направи слаб, да те открие за атака, ако го използваш.
— Може би точно така ще бъда убит.
— Няма да бъдеш убит — каза Мин.
— Аз…
— Ти ще преживееш това, овчарю — настоя тя. — Аз ще се погрижа за това.
Усмихна ѝ се. Изглеждаше наистина ужасно уморен.
— Почти съм готов да повярвам, че ще го направиш, Мин. Може би не аз съм този, около когото се огъва Шарката, а ти — обърна се и почука на една врата в коридора.
Вратата се открехна и Мерайз надникна навън. Изгледа Ранд от глава до пети.
— Струва ми се, че едва се държиш на краката си, ал-Тор.
— Напълно си права — отвърна той. — Кацуан Седай тука ли е?
— Направила е каквото я помоли — отвърна Мерайз. — И бих могла да кажа, че беше много сговорчива, предвид как ти…
— Пусни го, Мерайз — чу се гласът на Кацуан отвътре.
Мерайз се поколеба, погледна ядосано Ранд и отвори широко вратата. Кацуан седеше на стол и си говореше с някакъв стар мъж, чиято сива коса падаше свободно до раменете му. Имаше голям закривен като клюн нос и царствено облекло.
Ранд се отдръпна настрани. Родел Итуралд зад него ахна стъписано и мъжът в стаята се обърна. Имаше топли очи и смугло лице.
— Владетелю мой — извика Итуралд, прекрачи прага и се смъкна на колене. — Жив сте!
Мин усети вълна на щастие откъм Ранд. Итуралд като че ли плачеше. Ранд се обърна към нея.
— Хайде, да идем в покоите ми и да отдъхнем.
— Кралят на Арад Доман… Къде го е намерила? — попита Мин. — Как го разбра?
— Един приятел ми разкри тайна — отвърна Ранд. — Бялата кула е прибрала Матин Степанеос, за да го „защити“. Е, не беше чак толкова трудно да се зачудя дали не са направили същото и с други монарси. А ако са пратили Сестри до Арад Доман да го отвлекат преди месеци, преди някоя от тях да е научила порталите, може да са заседнали в снеговете при връщането си — изглеждаше облекчен. — Грендал изобщо не го е залавяла. Аз не съм го убил, Мин. Един невинен, когото смятах, че съм убил, все още живее. Това е нещо. Малко нещо. Но помага.
Глава 33
Добра супа
Супата се беше получила изненадващо добра.
Сюан сръбна отново и повдигна вежда. Беше простичка — бульон, зеленчуци и късчета пилешко, — но когато повечето храна в най-добрия случай имаше вкус на тиня, това си беше чудо. Опита от сухара. Никакви гъгрици? Възхитително!
Нинив току-що бе млъкнала. Беше положила клетвите по-рано през деня. Бяха в кабинета на Амирлин, кепенците бяха отворени и вътре се сипеше златиста светлина. Подът бе застлан с нови черги в зелено и златно.
Сюан мълчаливо се укори, че се е разсеяла от супата. Докладът на Нинив изискваше сериозно обмисляне. Беше говорила за времето, преживяно с Ранд ал-Тор, и в частност за събития като прочистването. Разбира се, Сюан беше чула донесенията, че сайдин е прочистен. Един Аша’ман бе посетил лагера по време на разделението. Беше приела новината скептично, но вече нямаше много неща, които да могат да го отрекат.
— Е — каза Амирлин, — много се радвам за това по-подробно обяснение, Нинив. Въпреки че прочистването на сайдин не прави мисълта за обвързвания между Аша’ман и Айез Седай по-малко притеснителна. Жалко, че Ранд не пожела да говори с мен за това по време на срещата ни — каза го спокойно, макар Сюан да знаеше, че гледа на мъже, обвързващи жени, с толкова задоволство, с колкото капитан гледа на пожар в трюма си.