— Какво те кара да мислиш така?
— Ами, повечето си време тук прекарваш в шляене из тези градини.
— Не се шляя. Размишлявам.
— Тъй ли? Виждам, че и ти си се научил да разкрасяваш истината.
Той изсумтя.
— Гавин, избягваш да се срещаш с приятелите и познатите си от двореца. Избягваш да влезеш в ролята си на принц или капитан-генерал. Вместо това просто… размишляваш.
Гавин се загледа над езерото.
— Не се срещам с другите, защото всички те искат да разберат защо не бях тук по време на обсадата. Непрекъснато питат кога ще заема поста си и ще поведа войските ти.
— Всичко е наред, Гавин. Не е нужно да ставаш капитан-генерал и мога да преживея с отсъствието на моя Първи принц на Меча, ако потрябва. Макар че ще призная, Биргит е доста разстроена от това, че не ставаш капитан-генерал.
— Това ли е причината за сърдитите ѝ погледи?
— Да. Но тя ще се справи. Всъщност е добра за работата. А ако има някой, когото бих искала да защитаваш, това е Егвийн. Тя те заслужава.
— А ако реша, че не я искам?
Елейн се пресегна и отпусна ръка на рамото му. Лицето ѝ, оградено от златна коса и увенчано със златната коронка — изглеждаше угрижено.
— О, Гавин. Какво е станало с теб?
Той поклати глава.
— Брин смята, че съм прекалено свикнал с успехите и че не знам как да реагирам, когато нещата се обърнат против мен.
— А ти какво мислиш?
— Мисля, че е добре да съм тук — Гавин въздъхна. По пътеката около езерото вървяха няколко жени, водеше ги жена със светла рижа коса с бели кичури в нея. Димана бе нещо като неуспяла ученичка на Бялата кула. Гавин не беше много наясно за същността на Родството и връзката им с Елейн.
— Това, че съм тук, ми напомня за предишния ми живот. Особено облекчаващо е, че съм свободен от Айез Седай. За известно време бях сигурен, че трябва да съм с Егвийн. Когато оставих Младоците да отидат при нея, ми се струваше най-добрият избор, който съм правил. Но все пак тя сякаш е надмогнала необходимостта да съм с нея. Толкова е загрижена да е силна, да бъде Амирлин, че няма място за никой, който не иска да се кланя на всяка нейна прищявка.
— Едва ли е толкова лошо, колкото казваш, Гавин. Егвийн… Добре, тя трябва да показва силна фасада. Заради младостта си, заради начина, по който бе издигната. Но не е арогантна. Не повече, отколкото е нужно.
Елейн топна пръсти във водата и стресна една златна рибка.
— Изпитвала съм същото, което би трябвало да изпитва тя. Казваш, че иска някой да ѝ се кланя и угодничи, но бих се обзаложила, че това, което всъщност иска — това, от което наистина се нуждае, — е някой, на когото да може да се довери напълно. Някой, на когото може да възлага задачи и след това да не се притеснява как ще бъдат изпълнени. Тя има огромни ресурси. Богатство, войски, укрепления, слуги. Но има само една като нея, тъй че ако всичко изисква прякото ѝ внимание, все едно че няма никакви ресурси.
— Аз…
— Казваш, че я обичаш — каза Елейн. — Казвал си ми, че си ѝ предан, че си готов да умреш за нея. Е, Егвийн има армии, които са пълни с такива хора, както и аз. Истински уникалните са тези, които правят каквото им кажа. Още по-добре, тези, които правят каквото бих им казала, ако имам възможност.
— Не съм сигурен дали мога да бъда този човек — каза Гавин.
— Защо не? От всички мъже, готови да подкрепят една жена на Силата, мислех, че си точно ти.
— С Егвийн е различно. Не мога да обясня защо.
— Ами, ако желаеш да се ожениш за Амирлин, ще трябва да направиш избора си.
Беше права. Обезсърчаваше го, но беше права.
— Достатъчно за това. Забелязах, че темата се измести от ал-Тор.
— Защото няма какво повече да си кажем за него.
— Трябва да стоиш далече от него, Елейн. Той е опасен.
Елейн махна с ръка.
— Сайдин е прочистен.
— Разбира се, че той ще каже това.
— Ти го мразиш — каза Елейн. — Долавям го в гласа ти. Не е заради майка, нали?
Той се поколеба. Беше станала толкова добра в извъртането на разговора. Кралицата в нея ли бе това, или Айез Седай? Почти обърна лодката назад към кея. Но това беше Елейн. Светлина, колко хубаво бе да си говори с някой, който наистина го разбира.
— Защо мразя ал-Тор ли? — каза Гавин. — Е, и заради майка. Но не само заради нея. Мразя това, в което се превърна той.
— Прероденият Дракон?
— Тиранин.
— Не знаеш това, Гавин.