— Какво има, Марили? — попита Димана.
— Този нож — каза Марили и посочи ръката на Гавин. — Марили е виждала такъв нож!
— Аз съм виждала такъв нож — поправи я Димана. — Ти си личност, а не вещ.
— Да, Димана. Много извинения, Димана. Марили… Аз няма да правя тази грешка повече, Димана.
Гавин повдигна вежда. Какво ѝ беше на тази жена?
— Простете ѝ, милорд — каза Димана. — Марили е живяла дълго време като дамане и ѝ е трудно да се приспособи.
— Ти си сеанчанка? — възкликна Гавин. „Разбира се. Трябваше да го разбера по говора ѝ.“
Марили закима енергично. Бивша дамане. Гавин се смрази. Тази жена беше обучавана да убива със Силата. Третата остана смълчана и гледаше с любопитство. Изобщо не изглеждаше толкова раболепна.
— Трябва да продължим — каза Димана. — Не е добре за нея да вижда неща, които ѝ напомнят за Сеанчан. Хайде, Марили. Това е просто една вещ, която лорд Траканд е спечелил в битка, подозирам.
— Не, чакайте — Гавин вдигна ръка. — Познато ли ти е това оръжие?
Марили погледна Димана, сякаш молеше за разрешение да отговори. Родственичката кимна състрадателно.
— Кръвен нож е, милорд — каза Марили. — Не сте го спечелили в битка, защото никой не побеждава Кръвни ножове. Те са непобедими. Падат само когато собствената им кръв се обърне срещу тях.
Гавин се намръщи. Що за глупост беше това?
— Значи това е сеанчанско оръжие?
— Да, милорд. Носят го Кръвните ножове.
— Стори ми се, че каза, че това е кръвен нож.
— Да, но и тези, които ги носят. Загърнати в нощ, изпратени по волята на императрицата — дано да живее вечно — да поразяват враговете ѝ и да умрат в прослава на името ѝ — Марили сведе очи. — Марили говори твърде много. Марили съжалява.
— Аз съжалявам — натърти раздразнено Димана.
— Аз съжалявам — повтори Марили.
— Значи тези… Кръвни ножове — каза Гавин. — Те са сеанчански убийци? — полазиха го ледени тръпки. Възможно ли бе да са оставили бойци самоубийци, за да избиват Айез Седай? Да. Звучеше логично. Убиецът все пак не беше един от Отстъпниците.
— Да, милорд — отвърна Марили. — Видях един от ножовете окачен в стаята в жилището на господарката ми. Беше на брат ѝ, който го е носил с чест, докато кръвта му не се е обърнала срещу него.
— Семейството му?
— Не, кръвта му — Марили се присви още повече.
— Кажи ми за тях — подкани я Гавин настойчиво.
— Загърнати в нощ — каза Марили, — изпратени по волята на императрицата — дано да живее вечно — да поразяват враговете ѝ и да умрат в…
— Да, да. Това вече го каза. Каква тактика прилагат? Как се крият толкова добре? Какво знаеш за начина, по който напада убиецът?
При всеки въпрос Марили се присвиваше все повече и накрая захлипа.
— Лорд Траканд! — намеси се Димана. — Овладейте се.
— Марили не знае много — изхлипа дамане. — Марили съжалява. Моля, накажете я, че не е слушала по-добре.
Гавин замълча. Сеанчанките се отнасяха към своите дамане като към животни. Нямаше да са ѝ казали нищо конкретно за това как действат тези Кръвни ножове.
— Откъде получихте тези дамане? — попита той. — Имаше ли пленени сеанчански войници? Трябва да говоря с някой от тях. Офицер, за предпочитане.
Димана присви устни.
— Тези бяха пленени в Алтара и ни пратиха само една дамане.
— Димана — намеси се другата жена. В говора ѝ нямаше сеанчански акцент. — А сул-дам? Кайсеа беше от Низшата кръв.
Димана се намръщи.
— Кайсеа е… неблагонадеждна.
— Моля ви — настоя Гавин. — Това може да спаси живота на много хора.
— Е, добре — рече Димана. — Изчакайте тук. Ще я доведа.
Поведе двете си подопечни към двореца, а Гавин зачака нетърпеливо. След няколко минути Димана се върна, следвана от висока жена, облечена в светлосива рокля без колан или везмо по нея. Дългата ѝ черна коса бе сплетена на плитка. Жената изглеждаше твърдо решена да остане точно на стъпка зад Димана — действие, което дразнеше Родственичката, която сякаш се опитваше да я държи под око.
Стигнаха до Гавин и — невероятно — сул-дам се смъкна на колене и се просна пред него, като опря челото си в пръстта. Някакво плавно изящество имаше в този раболепен поклон. Гавин остана с чувството, че му се подиграват.
— Лорд Траканд — заяви Димана, — това е Кайсеа. Или поне така настоява да я наричаме.
— Кайсеа служи добре — заяви сдържано жената.