— Не може да имате светлина без сянка, велики господарю. Направите ли повече светлина, ще направите и повече сенки.
— Всъщност така излиза.
— Кайсеа е уверена, че ако има слабост, велики господарю, ще я откриете — в отговора ѝ се долавяше нотка на самодоволство. — Позволено ли е Кайсеа да предложи съвет, велики господарю? Смятайте се за щастлив, че сте оцелял след бой с Кръвен нож. Не сте били вие неговата или нейната истинска цел. Позволете на императрицата — дано да живее вечно — да осъществи волята си и благословете знаците, които са ви били дадени като предупреждение, за да се спасите и живеете.
— Достатъчно — намеси се Димана. — Вярвам, че получихте каквото пожелахте, милорд?
— Да, благодаря — каза замислено Гавин. Дори не забеляза как Кайсеа стана и Родственичката отведе подопечната си.
„Смятайте се за щастлив, че сте оцелял… Не сте били вие истинската цел.“
Гавин гледаше ножа. Целта очевидно беше Егвийн. Иначе защо сеанчанците щяха да изразходват такова мощно оръжие? Може би смятаха, че нейната смърт ще срути Бялата кула.
Егвийн трябваше да бъде предупредена. Дори това да предизвика яда ѝ, дори да противоречи на желанието ѝ, трябваше да ѝ отнесе тази информация. Това можеше да спаси живота ѝ.
Докато стоеше и обмисляше как да подходи към Егвийн, дойде една слугиня в червено и бяло. Носеше поднос със запечатан плик върху него.
— Милорд Гавин?
— Какво е това? — попита Гавин, докато взимаше писмото и го срязваше с кръвния нож.
— От Тар Валон — отвърна с поклон слугинята. — Дойде през портал.
Гавин разгъна дебелия лист. Разпозна почерка на Силвиана.
Гавин Траканд. Амирлин с дълбоко недоволство научи за заминаването ви. Не са ви давани никакви указания да напускате града. Тя ме помоли да ви изпратя това писмо, като ви обясня, че ви е било дадено предостатъчно време да бездействате в Кемлин. Присъствието ви в Тар Валон е необходимо и трябва да се върнете колкото може по-бързо.
Гавин прочете и препрочете писмото. Егвийн му беше крещяла, че е осуетил плановете ѝ, едва не го беше изхвърлила от Кулата, а сега бе недоволна, че е напуснал града? Какво все пак очакваше от него? Едва не се разсмя.
— Милорд? — попита слугинята. — Желаете ли да пратите отговор? — на подноса имаше лист и перо. — Намекнаха, че ще се очаква отговор.
— Пратете ѝ това — каза Гавин и хвърли кръвния нож на подноса. Изведнъж се почувства ужасно ядосан и всички мисли за връщане се изпариха от главата му. Проклета жена!
— И ѝ кажете — добави след миг размисъл, — че убиецът е сеанчанец и носи специален тер-ангреал, който го прави почти невидим в сенките. Най-добре да поддържат повече запалени светлини. Другите убийства са били проверка, за да се прецени отбраната ни. Тя е истинската цел. Подчертайте, че убиецът е много, много опасен — но не е лицето, което тя мислеше, че е. Ако ѝ трябва доказателство, може да дойде и да поговори с някой от сеанчанците тук в Кемлин.
Слугинята изглеждаше притеснена, но след като Гавин не добави нищо повече, се оттегли.
Той се постара да се успокои. Нямаше да се върне, не и веднага. Не и след като щеше да изглежда, че се връща пълзешком по командата ѝ. Тя си имаше своите „грижливо обмислени планове и капани“. Беше казала, че няма нужда от него.
Значи трябваше да се справи за известно време без него.
Глава 34
Присъда
— Искам съгледвачите да стоят настрана и да наблюдават — заяви твърдо Перин. — Дори по време на процеса.
— Девите няма да харесат това, Перин Айбара — каза Сюлин. — Не и след като може да пропуснат възможността да танцуват копията.
— Все пак ще го направят — Перин тръгна през лагера, с Данил и Гаул от двете му страни. Зад тях закрачиха Ази и Уил ал-Сийн, двамата му телохранители за деня.
Сюлин го изгледа мълчаливо, кимна и тръгна да предаде заповедта.
— Лорд Перин? — попита Данил. Миришеше изнервено. — За какво е това?
— Все още не знам. Нещо грешно има във въздуха.
Данил се намръщи. Изглеждаше объркан. Е, Перин също беше объркан и в същото време — все по-уверен. Изглеждаше противоречиво, но беше точно така.
Лагерът бе оживен, армиите му се събираха да срещнат Белите плащове. Не армията му, армиите му. Толкова много разделение имаше между тях. Арганда и Гален, които се боричкаха кой да е дясната му ръка. Мъжете от Две реки, които негодуваха от новите чети наемници, бившите бежанци, омешали се между всички тях. И, разбира се, айилците, винаги настрана и вършещи каквото те намерят за добре.