„Ще ги разпусна — каза си Перин. — Какво значение има?“ Все пак се притесняваше. Не можеше един лагер да се поддържа така безредно.
Все пак повечето му хора се бяха съвзели от последния мехур на злото. Сигурно никой повече нямаше да гледа на оръжията си като преди, но ранените бяха Изцерени и преливащите си бяха отпочинали. Белите плащове бяха недоволни от отлагането, проточило се навярно по-дълго, отколкото бяха очаквали. Но Перин бе имал нужда от време по много причини.
— Данил — каза той. — Жена ми те е забъркала в схемите си около защитата ми, предполагам.
Данил го зяпна.
— Как…
— Тя трябва да си има своите тайни. Половината ми убягват, но тази е ясна като бял ден. Не ѝ харесва този съд. Какво те накара да направиш? Някакъв план да ме измъкнете от опасност с ашаманите?
— Нещо такова, милорд — призна Данил.
— Ще приема, ако тръгне зле — каза Перин. — Но не бързайте. Няма да допусна това да се превърне в кървава баня само защото някой от Белите плащове е изтърсил проклятие в неподходящия момент. Изчакайте сигнала ми. Разбрано?
— Да, милорд — отвърна Данил. Беше замирисал смутено.
Перин трябваше да приключи с всичко това. Да се освободи от него. Сега. Защото през последните няколко дни бе започнал да го чувства като нещо естествено. „Аз съм само един…“ Само един какво? Ковач? Можеше ли да го твърди повече? Какво беше все пак?
Неалд седеше на един пън близо до терена на Пътуването. През последните няколко дни младият Аша’ман и Гаул бяха разузнали в няколко посоки по заповед на Перин, за да видят дали порталите действат, ако човек се отдалечи достатъчно от лагера. Оказа се, че действат, разбира се, макар че трябваше да вървят няколко часа, за да избегнат ефекта.
Нито Неалд, нито Гаул бяха забелязали някаква друга промяна, освен че сплитът за порталите работи отново. Отсам нямаше никаква преграда или видим признак, но ако предположенията на Перин бяха верни, районът, в който порталите не работеха, съвпадаше точно с района, покрит от купола във вълчия сън.
Точно това бе предназначението на купола и точно затова го пазеше Убиеца. Не беше за избиване на вълци, въпреки че го правеше с удоволствие. Нещо причиняваше както купола, така и проблемите на Аша’ман.
— Неалд — каза Перин. — Последното разузнаване добре ли мина?
— Да, милорд.
— Първия път, когато с Грейди ми казахте за провалящите се сплитове, казахте, че се е случвало и преди. Кога беше това?
— Когато се опитахме да отворим портала, за да върнем групата съгледвачи от Кайриен — каза Неалд. — Опитахме първия път и сплитовете се разпаднаха. Но изчакахме малко и направихме втори опит. Той успя.
„Беше точно след първата нощ, когато видях купола — помисли Перин. — Появи се за малко и изчезна. Убиеца сигурно го е изпробвал.“
— Милорд — каза Неалд. Беше суетен човек, но Перин можеше да разчита на него. — Какво става?
— Мисля, че някой ни гласи капан — отвърна тихо Перин. — Тика ни в него. Изпратил съм няколко други да видят какво причинява това. Вероятно е някакъв предмет на Единствената сила — притесняваше се, че може да е скрит във вълчия сън. Можеше ли нещо там да въздейства на реалния свят? — Значи сте сигурни, че не можете изобщо да отваряте портали, така ли? Дори до близки точки в поразения район?
Неалд поклати глава.
„Правилата от тази страна са различни — помисли Перин. — Или поне куполът въздейства различно на Пътуването и на изместването във вълчия сън.“
— Неалд, каза ми, че с по-големите портали — с помощта на кръг — ще можете да преместите цялата армия за няколко часа.
— Да. Упражнявахме се доста.
— Трябва да сте готови за това — Перин погледна към небето. Все още надушваше онази странност във въздуха. Смътно застояло.
— Милорд — каза Неалд. — Ще сме готови, но и да не можем да отворим портали, все едно. Можем да придвижим армията до точка извън ефекта и да я прехвърлим оттам.
За жалост, Перин подозираше, че това няма да стане. Скокливец го бе нарекъл „нещо от дълбокото минало“. Това означаваше силна възможност Убиеца да действа с Отстъпниците. Или да е един от Отстъпниците. Перин така и не беше помислял за това досега. Тъй или иначе подготвилите този капан щяха да наблюдават. Ако армията му се опиташе да избяга, врагът щеше да задейства капана или да измести купола.
Отстъпниците бяха подмамили Шайдо с онези сандъци и ги бяха поставили тук. А и рисунката на лицето му, която бяха разпространили. Беше ли всичко това част от капана, какъвто и да беше той? Опасности. Толкова много опасности го дебнеха.