„Добре, а ти какво очакваше? Това е Тармон Гай-дон.“
— Дано Илиас се върне скоро — рече той. Щеше да го изпрати сам на разузнавателна мисия. — Просто бъдете готови, Неалд. Данил, няма да е зле да предадете предупреждението ми на хората си. Не искам никакви инциденти.
Данил и Неалд тръгнаха по задачите си, а Перин продължи към коневръзите. Гаул крачеше до него, тих като вятъра.
„Някой ми стяга примка — помисли Перин. — Бавно, малко по малко, около крака ми.“ Вероятно изчакваха да влезе в бой с Белите плащове. След това армията му щеше да е отслабена. Лесна плячка. Потръпна при мисълта, че ако беше влязъл по-рано в бой с Дамодред, капанът щеше да се задейства още тогава.
Трябваше да намери начин да предотврати битката, докато успее да се добере още веднъж до вълчия сън. В него навярно щеше да може да унищожи купола и да освободи хората си.
— Променяш се, Перин Айбара — каза Гаул.
— Какво значи това? — попита Перин и взе юздите на Стъпко от слугата.
— Хубаво е — отвърна Гаул. — Хубаво е да видя, че вече не възразяваш да си вожд. По е добре да виждам, че ти харесва да командваш.
— Спрях да възразявам, защото имам да върша по-важни неща. Не ми харесва да командвам. Правя го, защото трябва.
Гаул кимна, все едно Перин се съгласяваше с него.
Айилци! Перин се метна на седлото.
— Е, да тръгваме. Колоната вече потегля.
— Хайде — каза Файле на Аравайн. — Колоната потегля.
Аравайн приклекна в реверанс и тръгна да предаде заповедта на бежанците. Файле не беше сигурна какво ще донесе този ден, но искаше подчинените ѝ да вдигнат лагера и да са готови за марш, просто за всеки случай.
Забеляза, че писарят Алдин тръгна с Аравайн. Като че ли доста често я навестяваше напоследък. Може би най-сетне се бе отказал от Арела.
Файле забърза към палатката. По пътя си подмина Флан Барстир, Джон Гаелин и Марек Кормър, които оглеждаха тетивите на лъковете си и перата на стрелите. Тримата вдигнаха очи към нея и ѝ махнаха за поздрав. Сякаш имаше някакво облекчение в погледите им, което бе добър знак. Доскоро тези мъже изглеждаха засрамени, като я видеха, сякаш им бе неудобно от начина, по който Перин уж бе флиртувал с Берелайн по време на отсъствието ѝ.
Времето, което прекарваше с Берелайн, наред с официалното опровергаване на слуховете, целеше да убеди лагера, че не се е случило нищо нередно. Интересно, това, че Файле бе спасила живота на Берелайн по време на мехура на злото, като че ли най-силно бе повлияло на хората да променят мнението си. Заради това събитие приемаха, че между двете няма никаква неприязън.
Разбира се, Файле не беше спасила живота ѝ, просто ѝ помогна. Но слуховете твърдяха друго и Файле бе доволна, че най-после действат в полза на нея и Перин.
Влезе в палатката и набързо се уми с мокра кърпа от умивалника. Сложи си малко парфюм, а след това облече най-хубавата си рокля — тъмно сиво-зелено с извезани лози по корсажа и полите. Погледна се в огледалото. Добре. Криеше безпокойството си. Всичко с Перин щеше да е наред. Щеше.
Все пак пъхна няколко ножа в колана и в ръкавите си. Отвън един коняр ѝ беше довел Дневна светлина. Качи се на седлото — липсваше ѝ Лястовица, която Шайдо ѝ бяха убили. Дори и най-хубавите ѝ рокли бяха със срязани поли за езда — майка ѝ я беше научила, че нищо не разваля по-бързо авторитета на една жена пред войниците от страничното яздене. А в случай, че станеше немислимото и Перин загинеше, Файле трябваше да поеме командването на войските му.
Подкара в тръс към челото на строяващата се армия. Перин чакаше там, яхнал Стъпко. Как смееше да изглежда толкова невъзмутим?
Файле не позволи на безпокойството да ѝ проличи. Има време, когато трябва да си буря, и време, когато да си нежен полъх. Вече бе дала на Перин ясно да разбере какво мисли за този процес. Засега трябваше да се вижда, че го подкрепя.
Подкара до Перин, докато Айез Седай се събираха отзад, и те пеша като Мъдрите. Никакви Деви. Къде бяха? Трябваше да е важно да ги задържат настрана от процеса. За Сюлин и останалите защитата на Перин беше дълг, възложен им от техния Кар-а-карн, и щеше да е тежък тох за тях, ако той загинеше.
Огледа лагера и забеляза две гай-шайн в бели халати с качулки, забързани към челото на колоната. Гаул, който стоеше до коня на Перин, се намръщи. Едната гай-шайн, Чиад, му се поклони, поднесе му няколко копия и каза:
— Току-що наточени.
— И стрели с нови пера — добави Байн.
— Имам си стрели и копия — рече Гаул.