— Да — казаха жените и коленичиха пред него, без да отдръпват даровете си.
— Какво? — попита Гаул.
— Просто се притеснихме за сигурността ти — каза Байн. — Ти сам си приготви оръжията все пак — каза го искрено, без намек за подигравка. И все пак самите думи прозвучаха почти назидателно.
Гаул започна да се смее. Взе предложените му оръжия и даде своите на жените. Въпреки грижите си Файле се усети, че се усмихва. В отношенията между айилците имаше нещо много заплетено. Това, което трябваше да радва Гаул с неговите гай-шайн, често сякаш го разочароваше, а това, което трябваше да е оскърбително, се посрещаше със смях.
Докато Байн и Чиад се отдалечаваха, Файле огледа събиращата се армия. Идваха всички, не само капитани или символична войска. Повечето нямаше да могат да гледат съда, но трябваше да са там. За всеки случай.
— Нещо те безпокои — каза на Перин.
— Светът е затаил дъх, Файле.
— Какво имаш предвид?
Той поклати глава.
— Последният лов започва. Ранд е в опасност. В опасност е повече от всеки от нас. А все още не мога да ида при него.
— Перин, говориш безсмислено. Как може да знаеш, че Ранд е в опасност?
— Мога да го видя. Всеки път, когато спомена името му или помисля за него, пред очите ми се открива видение с него.
Файле примигна.
Той я погледна. Жълтите му очи бяха замислени.
— Свързан съм с него. Той ме… притегля, разбираш ли — замълча. — Армиите ми тук… подкарани са като стадо, Файле. Като овце, подкарани на заколение.
Изведнъж си спомни видението от вълчия сън. Овце, тичащи пред вълци. Не мислеше, че той самият е един от вълците. Но възможно ли бе да греши? Светлина! Беше сгрешил. Вече разбираше какво означава.
— Мога да го усетя във вятъра. Проблемът с порталите. Свързан е с нещо, което става във вълчия сън. Някой иска да не можем да се измъкнем от това място.
Лъхна ги хладен вятър, странен в тази обедна топлина.
— Сигурен ли си? — попита Файле.
— Да. Колкото и да е странно, да.
— Значи Девите са там? Разузнават.
— Някой иска да ни задържи в капан и да нападне. Най-логично е да ни оставят да се сблъскаме с Белите плащове и след това да избият оцелелите. Но за това е нужна армия, а от такава няма никаква следа. Само ние и Белите плащове. Пратих Илиас да потърси следи от вход към Пътищата в района, но все още не е намерил нищо. Тъй че може да няма нищо, а аз просто се плаша от сенки.
— Напоследък става все по-възможно тези сенки да хапят, съпруже. Вярвам на инстинктите ти.
Той я погледна и се усмихна широко.
— Благодаря ти.
— Тогава какво правим?
— Отиваме на този съд — каза Перин. — И правим каквото можем, за да предотвратим битка с Белите плащове. После през нощта ще видя дали мога да спра онова, което пречи на порталите. Не можем просто да се отдалечим достатъчно, за да го избегнем. Може да бъде преместено. Видях го на две места. Ще трябва да го унищожа някак. След това се измъкваме.
Тя кимна, а Перин даде сигнал за поход. Макар войската зад него все още да изглеждаше хаотична — като заплетено въже, — армията се задвижи. Отделните групи се заподреждаха и заразплитаха.
Направиха краткия преход по пътя за Джеанна и подходиха към полето с павилиона. Белите плащове вече бяха пристигнали. Бяха в боен строй. Като че ли и те бяха довели цялата си армия.
Гаул тичаше до коня на Перин и не изглеждаше притеснен, нито беше забулил лицето си. Файле знаеше, че смята за доблестно Перин да отиде на съда. Перин трябваше или да се защити, или да признае тох и да приеме наказанието. Айилците отиваха драговолно на собствените си екзекуции, за да срещнат тох.
Продължиха към павилиона. На ниска платформа в западния край бе поставен висок стол с облегалки за ръцете, с гръб към далечната гора от кожолист. На стола седеше Мургейз, владетелка от глава до пети, облечена в рокля от червено и златно, която Галад трябваше да ѝ е намерил отнякъде. Как Файле изобщо бе сбъркала тази жена с проста слугиня?
Пред Мургейз бяха подредили столове и Бели плащове бяха заели половината от тях. Галад стоеше до импровизирания ѝ съдийски трон. Всеки кичур от косата му бе на място, униформата му безукорно чиста, наметалото му плавно се спускаше зад него. Файле се озърна настрани и засече Берелайн, зяпнала Галад и зачервена. Гледаше го почти жадно. Не се беше отказала от опитите си да убеди Перин да я пусне да иде и да сключи мир с Белите плащове.
— Галад Дамодред — извика Перин, щом слезе от коня си пред павилиона. Файле скочи от седлото и застана до него. — Искам да ми обещаеш нещо, преди това да започне.