Перин кимна.
— Така е. Кажете ми нещо, ваша милост. Когато съдите някого за нещо такова, опитвате ли се да разберете различните части?
Тя се намръщи.
— Какво?
— Моят майстор, човекът, който ме обучи като ковач, ми предаде един важен урок. За да измайсториш нещо, трябва да го разбереш. А за да разбереш нещо, трябва да знаеш от какво е направено.
В павилиона лъхна хладен вятър и развя наметала. Донесе тихи звуци отвън — подрънкване на броня и потупване на конски копита, покашляния и шепот, докато си предаваха думите му от редица на редица.
— Започнах да проумявам нещо в последно време — продължи Перин. — Хората са направени от много различни части. Кои са те зависи от ситуацията, в която ги поставиш. Имам пръст в убийството на онези двама мъже. Но за да разберете, трябва да разберете частите ми.
Погледна Галад в очите. Младият капитан на Белите плащове стоеше с изправен гръб, стиснал ръце зад гърба си. Жалко, че не можеше да улови миризмата му.
Обърна се отново към Мургейз.
— Мога да говоря с вълци. Чувам гласовете им в ума си. Зная, че това звучи като признание, че съм луд, но подозирам, че много хора в лагера ми, които чуят това, няма да се изненадат. При достатъчно време бих могъл да ви го докажа, със съдействието на местните вълци.
— Не е необходимо — каза Мургейз. Миришеше на страх. Шепотът откъм двете армии се усили. Перин долови миризмата на Файле. Тревога.
— Мога да правя това — каза Перин. — То е част от мен, както коването на желязо е част от мен. Както предвождането на хора е част от мен. Щом ще ме съдите за това, трябва да го разберете.
— Сам изкопа гроба си, Айбара — каза Борнхалд, изправи се и го посочи с пръст. — Нашият лорд Капитан-командир каза, че не може да докаже, че си Мраколюбец, но ето, че ти сам си призна!
— Това не ме прави Мраколюбец — отвърна Перин.
— Целта на този съд — заяви твърдо Мургейз — не е да се отсъди това твърдение. Ще определим виновността на Айбара за смъртта на онези двама мъже и нищо повече. Можете да седнете, Чедо Борнхалд.
Борнхалд седна ядосан.
— Все още не съм чула защитата ви, лорд Айбара — каза Мургейз.
— Казах ви какво съм — какво правя, — за да ви покажа, че вълците бяха мои приятели — вдиша дълбоко. — Онази нощ в Андор… беше ужасна, както каза Биар. Бяхме уплашени, всички. Белите плащове бяха уплашени от вълците, вълците бяха уплашени от огъня и заплашителните движения, които правеха мъжете, а аз бях ужасно уплашен от всичко около мен. Никога не бях напускал Две реки и не разбирах защо чувам вълците в главата си.
— Е, нито едно от тези неща не е оправдание и не го казвам в този смисъл. Убих онези мъже, но те нападнаха приятелите ми. Когато хората тръгнат на лов за вълчи кожи, вълците се бранят — замълча. Трябваше да чуят цялата истина. — За да бъда честен, ваша милост, не се владеех тогава. Готов бях да се предам. Но с вълците в главата ми… Чувствах болката им. После Белите плащове убиха мой приятел и трябваше да се бия. Същото направих, за да защитя един селянин, тормозен от войници.
— Ти си същество на Сянката — извика Борнхалд и стана отново. — Лъжите ти оскърбяват мъртвите!
Перин се извърна към него и задържа погледа му. Павилионът затихна и миризмата на напрежение увисна във въздуха.
— Никога ли не си осъзнавал, че някои хора може да са различни от теб, Борнхалд? — попита Перин. — Никога ли не си се опитвал да си представиш какво би било да си някой друг? Ако можеше да погледнеш през тези мои златни очи, светът щеше да ти се стори съвсем друг.
Борнхалд отвори уста, за да избълва поредното оскърбление, но облиза устни, сякаш бяха пресъхнали.
— Ти уби баща ми — отрони най-сетне мъжът.
— Рогът на Валийр беше надут — каза Перин. — Прероденият Дракон се сражаваше в небето с Ишамаел. Армиите на Артур Ястребовото крило се бяха върнали на тези брегове, за да властват. Да, бях във Фалме. Яздих на бой редом с героите на Рога, редом със самия Ястребово крило, сражавах се срещу сеанчанците. Воювах на същата страна като твоя баща, Борнхалд. Казвал съм, че беше добър човек, и наистина беше такъв. Той атакува храбро. И загина храбро.
Всички бяха затихнали, замръзнали като статуи. Никой не помръдваше. Борнхалд отвори уста, за да възрази отново, но замълча.
— Заклевам ти се — каза Перин, — под Светлината и в надеждата си за спасение и прерождение, че не съм убил баща ти. Нито имам нещо общо с неговата смърт.
Борнхалд се взираше в очите му с тревога.
— Не го слушай, Дейн — каза Биар. Миризмата му беше силна, по-силна от всичко друго в павилиона. Яростна и люта, като гнило месо. — Той уби баща ти.