— Така и не разбрах откъде знаеш това, Чедо Биар — каза Галад. — Какво видя? Може би това трябва да чуе нашият съд.
— Въпросът не е какво съм видял, милорд — отвърна Биар. — А какво знам. Как иначе може да обясните това, че той оцеля, а легионът не! Твоят баща беше доблестен воин, Борнхалд. Никога нямаше да падне от сеанчанците.
— Това е глупост — каза Галад. — Сеанчанците са ни надвивали многократно. Дори велик воин може да падне в бой.
— Аз видях Златоокия там — каза Биар и посочи Перин. — Сражаваше се редом с привидения! Същества на злото!
— Героите на Рога на Валийр, Биар — каза Перин. — Не можеш ли да разбереш, че ние се сражавахме редом с Белите плащове?
— Правеше го привидно — извика Биар побеснял. — Също както привидно бранеше хората в Две реки. Но аз те прозрях, Твар на Сянката! Прозрях те в мига, в който те срещнах!
— Затова ли ми каза да бягам? — тихо попита Перин. — Когато бях вързан в палатката на стария лорд Борнхалд, след пленяването ми. Даде ми един остър камък да срежа връзките си и ми каза, че ако побягна, никой няма да ме гони.
Биар замръзна. Като че ли бе забравил това.
— Искаше да се опитам да побягна — продължи Перин, — за да можеш да ме убиеш. Искаше ужасно аз и Егвийн да умрем.
— Истина ли е това, Чедо Биар? — попита Галад.
Биар се запъна.
— Разбира се… разбира се, че не. Аз… — изведнъж се обърна рязко към Мургейз. — Този съд не е за мен, а за него! Чухте и двете страни. Какъв е отговорът ти? Отсъждай, жено!
— Не бива да говориш така на майка ми — каза кротко Галад. Лицето му беше безизразно, но Перин подуши заканата в него. Борнхалд, много притеснен, беше седнал и се държеше с ръка за челото.
— Няма нищо — каза Мургейз. — Той е прав. Този съд наистина е за Перин Айбара — извърна очи от Биар и погледна Перин. Той отвърна спокойно на погледа ѝ. Миришеше… сякаш ѝ бе любопитно за нещо. — Лорд Айбара. Чувствате ли, че сте се защитили подобаващо?
— Защитавах себе си и приятелите си — отвърна Перин. — Белите плащове нямаха никаква власт да правят каквото направиха, да ни заповядват да се махаме, да ни заплашват. Подозирам, че знаете с какво име се ползват, не по-малко от всеки друг. Имахме всички основания да се пазим от тях и да не се подчиним на заповедите им. Не беше убийство. Беше просто самозащита.
Мургейз кимна.
— В такъв случай ще взема решението си.
— А няма ли да призовете други да се изкажат в защита на Перин? — попита Файле и стана.
— Няма да е необходимо, лейди Файле — заяви Мургейз. — Доколкото мога да преценя, единственото друго лице, което бихме могли да разпитаме, щеше да е Егвийн ал-Вийр, която нито е наблизо, нито е под юрисдикцията на този съд.
— Но…
— Спрете — прекъсна я хладно Мургейз. — Дузина Чеда биха могли да го нарекат Мраколюбец и две дузини негови поддръжници да изтъкнат добродетелите му. Нито едното, нито другото би послужило на този съд. Говорим за конкретни събития в конкретен ден.
Файле замълча, макар да миришеше яростно. Хвана го за ръката и не седна повече. Перин изпитваше… съжаление. Беше казал истината. Но не беше удовлетворен.
Не беше искал да убива онези Бели плащове, но го бе направил. И го бе направил в пристъп на лудост, без да може да се овладее. Можеше да обвини вълците, можеше да обвини Белите плащове, но истината бе, че той бе изгубил контрол. Когато се бе събудил, едва помнеше какво е направил.
— Знаеш отговора ми, Перин — каза Мургейз. — Мога да го видя в очите ти.
— Направи каквото трябва — промълви той.
— Перин Айбара, обявявам те за виновен.
— Не! — изпищя Файле. — Как смееш! Той те прибра!
Перин сложи ръка на рамото ѝ — тя вече посягаше към ръкава си за някой от ножовете, скрити там.
— Това няма нищо общо с личните ми чувства към Перин — каза Мургейз. — Това е съд по закона на Андор. Е, законът е съвсем ясен. Перин може да чувства, че вълците са му били приятели, но законът постановява, че кучето или стоката на човек струват определена цена. Убиването им е незаконно, но убиването на човек като отплата е още по-незаконно. Мога да цитирам самите членове, ако желаете.
Павилионът беше затихнал. Неалд се надигаше от стола си, но Перин го погледна в очите и поклати глава. Лицата на Айез Седай и Мъдрите не издаваха нищо. Берелайн изглеждаше примирена, слънцекосата Алиандре бе вдигнала ръка към устата си.
Данил и Ази ал-Тон пристъпиха до Перин и Файле и Перин не ги накара да се върнат.