— Какво означава това? — попита гневно Биар. — Той няма да се подчини на присъдата!
Още Бели плащове станаха от столовете си и този път Перин не можа да спре с поглед всички от неговата страна, които не останаха назад.
— Още не съм изрекла присъда — заяви Мургейз.
— Каква друга присъда може да има? — попита Биар. — Казахте, че е виновен.
— Да — отвърна Мургейз. — Но смятам, че са налице други обстоятелства, свързани с отсъждането — лицето ѝ все още бе изопнато и тя миришеше на решителност. Какво правеше?
— Белите плащове бяха неупълномощена сила в границите на владението ми — заяви Мургейз. — В тази светлина, макар да отсъждам Перин за виновен в убийството на вашите хора, постановявам, че инцидентът е предмет на Кайнекския протокол.
— Това е законът, който регулира наемниците ли? — попита Галад.
— Точно така.
— За какво става дума? — попита Перин.
Галад се обърна към него.
— Тя постанови, че нашият спор е бил кавга между две ненаети с договор наемнически групи. По същество решението постановява, че в сблъсъка не е имало невинни — ти, следователно, не си осъден за убийство, а за незаконно причиняване на смърт.
— Има ли разлика? — попита намръщен Данил.
— Много тънка — отвърна Галад, все още стиснал ръце зад гърба си. Перин улови миризмата му: любопитство. — Да, отсъждането е добро, майко. Но наказанието все пак е смърт, струва ми се.
— Би могло — отвърна Мургейз. — Кодексът може да е снизходителен, в зависимост от обстоятелствата.
— Тогава какво отсъждате? — попита Перин.
— Не отсъждам — каза Мургейз. — Галад, ти си отговорният за убитите мъже, или най-близо до това. Ще предам отсъждането на теб. Дадох постановлението и законовите дефиниции. Ти решаваш за наказанието.
Галад и Перин кръстосаха погледи.
— Разбирам — каза Галад. — Странен избор, ваша милост. Айбара, трябва да запитам отново. Ще се подчиниш ли на решенията на този съд, както сам предложи? Или това трябва да се реши с конфликт?
Файле се напрегна. Перин чу как армията му се раздвижи зад него — мъжете разхлабваха мечовете в ножниците и мърмореха. Вестта премина по редиците като тихо бръмчене. Лорд Перин е обявен за виновен. Ще се опитат да го пленят. Няма да позволим това, нали?
Горчивите миризми на страх и гняв се смесиха в павилиона, двете страни се гледаха настръхнали. Над всичко това Перин долавяше миризмата на грешно във въздуха.
„Мога ли да продължа да бягам? — помисли си той. — Подгонен още от онзи ден?“ Нямаше съвпадения в това да си тавирен. Защо го беше довела Шарката тук, да се изправи пред тези кошмари от миналото си?
— Ще се подчиня, Дамодред.
— Какво?! — ахна Файле.
— Но — продължи Перин и вдигна пръст, — само ако обещаеш, че ще отложиш изпълнението на това наказание, докато изпълня своя дълг в Последната битка.
— Ще приемеш присъдата след Последната битка? — попита изумен Борнхалд. — След онова, което може да се окаже краят на самия свят? След като ще имаш време да избягаш и да ни измениш? Що за обещание е това?
— Единственото, което мога да дам — каза Перин. — Не знам какво ще донесе бъдещето, нито дали ще стигнем до него. Но се борим за оцеляване. Може би на самия свят. Пред това всички други грижи са второстепенни. Само така мога да се подчиня.
— Как да знаем, че ще спазиш думата си? — попита Галад. — Моите хора те обявяват за Твар на Сянката.
— Дойдох тук, нали?
— Защото държахме твои хора в плен.
— А една Твар на Сянката би ли дала и пукнат петак за това? — попита Перин.
Галад се поколеба.
— Заклевам се — продължи Перин. — В Светлината и в надеждата си за спасение и прерождение. В любовта си към Файле и в името на моя баща. Ще имаш своя шанс, Галад Дамодред. Ако двамата с теб оцелеем до края на това, ще се предам под твоя власт.
Галад го изгледа продължително, кимна и каза:
— Добре.
— Не! — извика Биар. — Това е глупост!
— Напускаме, Чедо Биар — каза Галад и закрачи към изхода на павилиона. — Решението ми е взето. Майко, ще ме придружиш ли?
— Съжалявам, Галад — отвърна Мургейз. — Но не. Айбара тръгва към Андор и трябва да замина с него.
— Добре — Галад дори не забави крачка.
— Чакай — извика след него Перин. — Не ми каза какво ще е наказанието ми, след като се предам.
— Да — отвърна Галад, без да спира. — Не казах.
Глава 35
Правилното нещо
— Разбираш ли какво трябва да направиш? — попита Егвийн, докато вървеше към покоите си в Бялата кула. — Ако все пак се появят, няма да се оставиш да те въвлекат в бой.