Светлина, колко грешно беше да ѝ крещи така. Но в същото време помогна гневът му да се смекчи. Забележително, войниците наблизо започнаха да кимат, сякаш не бяха успели да разберат истината, преди Перин да я изреве.
— Искам да поемеш командването в оттеглянето — каза той на Файле вече по-спокойно. — Капанът още не е задействан, но с всяка минута все повече ме гложди. Нещо ни наблюдава. Отнеха ни порталите и искат да ни видят мъртви. Вече знаят, че няма да се бием с Белите плащове, което значи, че ще нападнат скоро. Може би тази вечер. Ако имаме късмет, ще отложат до утре сутринта.
— Не сме приключили с този спор — предупреди го тя.
— Стореното — сторено, Файле. Гледай напред.
— Добре — все още миришеше ядосано, красивите ѝ тъмни очи бяха пламнали, но се овладя.
— Отивам във вълчия сън — каза Перин и погледна към края на лагера, където бе изпъната палатката им. — Или ще унищожа онзи купол, или ще намеря начин да принудя Убиеца да ми каже как Пътуването да проработи отново. Приготви хората за поход и нареди на Аша’ман да се опитват да отворят портал на всяко преброяване до сто. В момента, в който се получи, изкарай хората ни оттук.
— Къде? — попита Файле. — В Джеанна?
Перин поклати глава.
— Много е близо. Врагът може да наблюдава там. В Андор. Отведи ги до Кемлин. Всъщност не. Бели мост. Там, където никой не би ни очаквал. Освен това не искам да се появя с армия на прага на Елейн, без да съм я предупредил.
— Добър план — каза Файле. — Щом се боиш от атака, би трябвало първо да задвижим лагера на бежанците, вместо да прехвърлим армиите и да останем без защита.
— Права си. Но ги накарай да тръгнат веднага щом порталите заработят.
— А ако не успееш? — Файле започваше да звучи решително. Уплашено, но решително.
— Ако не възстановя порталите до един час, подкарай ги натам, където Неалд откри, че може да прави портали. Не мисля, че това ще свърши работа. Мисля, че Убиеца просто ще мести купола и винаги ще ни държи под него. Но все пак е нещо.
Файле кимна, но миризмата ѝ стана колеблива.
— Но тогава ще сме в движение, а не на лагер. Много по-лесно е да ни устроят засада така.
— Знам. Точно затова не бива да се проваля.
Тя го прегърна и отпусна глава на гърдите му. Миришеше толкова чудесно. Като Файле. Това беше неговото определение за „чудесно“.
— Каза, че той е по-силен от тебе — прошепна тя.
— Да.
— Мога ли да направя нещо, което да помогне да го победиш?
— Ако ги водиш, докато ме няма, това ще помогне.
— Какво ще стане, ако те убие, докато си там?
Перин не отвърна.
— Няма ли друг начин? — попита тя.
Той се отдръпна.
— Файле, почти съм убеден, че той е лорд Люк. Миришат различно, но има и нещо сходно у двамата. И когато раних Убиеца във вълчия сън преди, Люк носеше същата рана.
— Това трябваше да ме накара да се почувствам по-добре, така ли? — попита тя с гримаса.
— Всичко се връща отново. Приключваме с Малден и се оказваме на хвърлей камък от останките от Белите плащове. С Биар и Борнхалд. Убиеца отново се появява във вълчия сън. Мъжът, за когото ти казах, Ноам, онзи, дето беше в клетката. Помниш ли къде го намерих?
— Каза, че си гонил Ранд. През…
— Геалдан. Случи се на по-малко от една неделя езда оттук.
— Странни съвпадения, но…
— Не са съвпадения, Файле. Не и с мен. Не съм тук случайно. Той не е тук случайно. Трябва да се изправя пред това.
Тя кимна. Перин се обърна и тръгна към палатката им. Мъдрите му бяха дали чай, който да му помогне да заспи, за да може да влезе във вълчия сън.
Време беше.
— Как можахте да го пуснете да си иде? — каза Биар, бялото наметало плющеше зад него. Тримата с Борнхалд и Галад крачеха през средата на лагера.
— Направих каквото бе редно — отвърна Галад.
— Да го пуснете на свобода не беше редно! Не мога да повярвам…
— Чедо Биар — заговори кротко Галад, — намирам поведението ти за все по-недисциплинирано. Това ме безпокои. Би трябвало и теб да те безпокои.
Биар затвори уста и замълча, макар Галад да разбираше колко му е трудно да сдържа езика си. Борнхалд крачеше зад Биар и изглеждаше много притеснен.
— Вярвам, че Айбара ще спази клетвата си — каза Галад. — А ако не, вече имам законни основания да го заловя и да му наложа наказание. Не е идеално, но в думите му имаше благоразумие. Вярвам, че Последната битка идва, и ако е така, време е да се обединим срещу Сянката.