„Отиваме към центъра — изпрати Перин. — Ако има тайна за разкриване, навярно ще я намерим там.“
Продължиха бавно през храстите и между дърветата. Перин наложи волята си над обкръжаващите го неща и листата престанаха да шумолят, тревите оставаха безшумни, щом ги докоснеше кракът му. Това бе естествено. Беше както трябваше да е. Точно така.
До центъра беше далече, затова той се понесе напред. Не на отскоци или стъпки. Просто спираше да е на едно място и се появяваше на друго. Прикриваше миризмата си, въпреки че Убиеца не беше вълк.
„Това трябва да се превърне в мое предимство — помисли Перин, докато се доближаваха към центъра. — Той е по-опитен от мен. Но аз имам вълка в себе си. Това място е нашият сън. Той е нашественик. Колкото и опитен да е, не е един от нас.“
„И точно затова ще спечеля.“
Надуши нещо във въздуха: грешно и все по-силно. Прокрадна се с вълците до подножието на стръмен планински склон и надникна иззад един голям камък към равното нататък. Точно напред, на около петдесет крачки, се виждаше малка горичка стари дървета. Погледна нагоре и прецени, че е много близо до центъра на купола. С вълчето изместване бяха изминали няколко часа вървене само за няколко минути.
„Това е“, изпрати Перин и погледна към Скокливец. Вълчата миризма беше прикрита, но той вече познаваше вълците достатъчно добре и долови тревога в погледа и стойката му.
Изведнъж нещо се промени.
Нямаше никакъв звук, нито мирис. Но Перин усети нещо: леко потръпване в земята.
„Бягайте!“ — изпрати към вълците и изчезна. Появи се на десетина крачки встрани и видя как една стрела шибна в склона, където беше стоял допреди миг, и се заби в земята чак до черните си пера.
Убиеца се надигна и се обърна към него. Очите му изглеждаха черни, квадратното лице — скрито в сянка. Висок, мускулест и опасен, с почти неизменната презрителна усмивка. Беше с кожен брич и тъмнозелена риза, ръцете му бяха голи до лактите. Не носеше колчан. Създаваше с мисълта си стрели, щом му дотрябваха.
Перин — гледаше го в очите — пристъпи напред все едно, че го предизвиква на бой. Разсея го достатъчно, за да могат вълците да нападнат отзад.
Убиеца изрева и се завъртя рязко, когато Безграничен го блъсна. Перин се озова там мигновено и замахна с чука. Убиеца изчезна и чукът удари в пръстта, но Перин улови лъха на посоката.
Тук? Миризмата бе точно където стоеше самият той. Погледна с тревога нагоре и видя Убиеца във въздуха точно над себе си, изпънал стрела.
„Вятър — помисли Перин. — Силен вятър!“
Стрелата излетя, но внезапният полъх я отнесе встрани и тя се заби в пръстта до Перин. Без да трепне, той вдигна ръце и собственият му лък се появи в тях, вече изпънат и със заредена стрела.
Очите на Убиеца се разшириха и той се стопи мигновено, изникна отново на няколко крачки встрани… и Скокливец скочи отгоре му и го събори на земята. Убиеца изруга и изчезна отново.
„Тук“, изпрати Скокливец и образът показа склона на хълма.
Перин се озова там на мига с чука в ръцете и глутницата с него. Убиеца вдигна меч в едната си ръка и нож в другата, докато Перин и четирите вълка нападаха.
Перин връхлетя първи, изрева и замахна с чука. Убиеца започна да потъва в земята, все едно се стапяше в нея. Замахна с ножа и прониза Танцуваща сред дъбове в гърдите — плисна алена кръв, — а после посече настрани през муцуната на Искри.
Танцуваща се свлече на земята без звук, а Убиеца изчезна, докато Перин вдигаше чука за нов удар. Искри изскимтя, изпрати болка и паника и се стопи във въздуха. Щеше да оживее. Но Танцуваща сред дъбове бе мъртва.
Миризмата на Убиеца отново бе тук, зад Перин. Той се завъртя и натресе чука си в меча му, докато Убиеца замахваше да го прониже в гърба. Мъжът отново разшири очи от изненада, озъби се и отстъпи назад, озъртайки се към двата останали вълка, Скокливец и Безграничен. Едната му ръка под лакътя кървеше от зъбите на Скокливец.
— Как е сътворен куполът, Люк? — попита Перин. — Покажи ми и си върви. Ще те оставя да се махнеш.
— Дръзки слова, кутре — изръмжа в отговор Убиеца. — След като току-що видя как убих един от глутницата ти.
Безграничен зави от ярост и скочи. Перин нападна с него, но земята под тях потрепери и се разтърси.
„Не“, помисли Перин и успя да запази равновесие, но вълкът падна.
Убиеца се хвърли напред и Перин вдигна чука, за да блокира… но оръжието на Люк стана на дим, прониза чука и се втвърди от другата страна. Перин изрева и понечи да се отдръпне, но острието посече през гърдите му, сряза ризата и остави кървава диря от едното му рамо до другото.