Болката го опари, Перин изохка и се олюля. Убиеца отново замахна към него, но нещо се стовари отгоре му. Скокливец. Посивелият вълк го притисна към земята, изръмжа и оголи зъби.
Убиеца изруга, изрита вълка и Скокливец отхвърча на поне двайсет стъпки. Безграничен бе успял да се изправи, но куцаше.
Перин се отърси от болката. Властта на Убиеца над този свят бе толкова силна, че чукът на Перин се движеше тромаво при всеки замах, сякаш самият въздух се беше сгъстил.
Спомни си злата усмивка на Люк, докато убиваше Танцуваща сред дъбове, и обзет от ярост се понесе напред. Убиеца отстъпваше надолу по хълма към дърветата. Перин се хвърли след него, забравил за раната си. Не беше толкова тежка, че да го спре. Представи си превръзка на нея и дрехите му се стегнаха отгоре да запушат кръвта.
Нахлу сред дърветата точно зад Убиеца. Клоните отгоре се сплетоха, диви лози заплющяха от смрачените сенки. Перин не си направи труда да ги отбива. Лозите не плющяха така. Не можеха да го докоснат. Отпускаха се и вяло увисваха, щом се доближаха до него.
Убиеца изруга и продължи да бяга на резки отскоци, оставяше мъгливи петна след себе си. Перин го последва с още по-голяма бързина.
Не взе съзнателно решение да се смъкне на четири крака, но след миг вече го бе направил и подгони Убиеца така, както бе гонил белия елен.
Убиеца беше бърз, но беше само човек. Младия бик бе част от самата земя, от дърветата, храстите, камъните и потоците. Летеше през леса като вятър и го настигаше. Всяко паднало дърво беше за Убиеца препятствие, но за Младия бик бе само част от пътеката.
Оттласна се с лапи от един паднал дънер и се превъртя във въздуха. Зарея се над камъни и храсти, скачаше от едно на друго и оставяше мъгла зад себе си.
Убиеца за първи път замириса на страх. Изчезна, но Младия бик го последва и се появи в полето, където стоеше на лагер армията, под сянката на големия каменен меч. Убиеца се озърна през рамо, изруга и отново изчезна.
Младия бик скочи след него. На мястото, където бе лагерът на Белите плащове.
Равна поляна.
Пещера в склона на хълм.
Средата на малко езеро. Младия бик затича по водата с лекота.
Появяваше се навсякъде, където се озовеше Убиеца, и всеки път — все по-близо. Нямаше време за мечове, чукове и лъкове. Това бе гонитба и този път Младия бик беше ловецът. Беше…
Скочи сред някакво поле и Убиеца го нямаше там, но я имаше миризмата, където бе отишъл. Последва го и се появи на друго място в същото поле. Миризми на много места… Какво?
Перин спря и ботушите му изстъргаха в земята. Огледа се озадачено. Убиеца трябваше да е скочил бързо през няколко различни места в същото поле, за да обърка дирите. Помъчи се да определи накъде да продължи, но всички дири избледняха и се сляха в едно.
— Да го изгори дано!
„Млади бико“, достигна го зов. Искри. Вълкът бе ранен, но не беше избягал. Изпрати му образ на тънка сребърна пръчка, две педи висока и стърчаща от земята сред кучешка папрат.
Перин се усмихна и се озова там. Раненият вълк, оставил кървава диря зад себе си, клечеше до странния предмет. Явно бе някакъв тер-ангреал и като че ли бе направен от десетки и десетки наподобяващи тънка тел късчета метал, усукани като плитка. Дълъг две педи шип, забит в рохкавата пръст.
Издърпа го от земята. Куполът не изчезна. Перин огледа шипа. Нямаше представа как да накара купола да се махне. Пожела с волята си шипът да се превърне в нещо друго, в пръчка, и се изненада, като видя, че се опълчва на волята му. Странният предмет сякаш просто избута ума му назад.
„Тук е, в този свят“, изпрати Искри. Образът целеше да обясни нещо — че вещта някак си е по-реална от повечето неща в света на сънищата.
Но Перин нямаше време да мисли за това. Най-важното сега бе да премести купола, ако можеше, далече от лагера на хората си. Измести и се появи до края на купола, откъдето бе влязъл.
Както се надяваше, центърът на купола се премести с него. Беше там, откъдето бе влязъл, но стената на купола промени мястото си, а центърът се оказа точно над него. Все така се извисяваше в небето и се простираше далече във всички посоки.
„Млади бико — изпрати Искри. — Аз съм свободен. Грешното го няма.“
„Тръгвай — отвърна Перин. — Ще взема това и ще се отърва от него. Тръгнете в различни посоки и вийте. Объркайте Убиеца.“
Вълците откликнаха. Ловецът в него се чувстваше обезсърчен, че не успя да надвие Убиеца. Но това бе по-важно сега.