Опита се да измести някъде много далече, но не стана. Макар да държеше тер-ангреала, като че ли все още бе обвързан от правилата на купола.
Така че измести докъдето можеше. Неалд беше казал, че краят е на около четири левги от лагера, тъй че Перин измести толкова на север, а после още веднъж и още веднъж. Огромният купол се местеше с него и центърът му винаги се появяваше точно над главата му.
Щеше да отнесе шипа на безопасно място. Някъде, където Убиеца нямаше да може да го намери.
Глава 36
Покана
Егвийн се появи в Тел-айеран-риод облечена в чисто бяла рокля със златни нишки по шевовете и везмото и с пришити в златото малки късчета обсидиан, излъскани и груби, по ръба на елечето. Ужасно непрактична рокля, но тук това нямаше значение.
Беше в покоите си, където бе поискала да се появи. След това се изпрати в коридора при жилищата на Жълтата Аджа. Нинив я чакаше там, скръстила ръце и в рокля в много по-благоразумно жълто-кафяво.
— Искам да си много внимателна — каза Егвийн. — Ти си единствената тук, която пряко се е сблъсквала с някой от Отстъпниците, и също тъй имаш повече опит с Тел-айеран-риод от другите. Ако дойде Месаана, ти ще поведеш атаката.
— Мисля, че мога да се справя — отвърна Нинив и ъгълчетата на устата ѝ се кривнаха нагоре. Да, можеше да се справи. Задържането ѝ да не нападне сама, това щеше да е трудното.
Егвийн кимна и Нинив изчезна. Щеше да стои скрита близо до Съвета на Кулата, за да наблюдава дали Месаана или Черни сестри ще дойдат да шпионират срещата — уловка, която щеше да стане тук. Самата Егвийн се озова на друго място в града, зала, където щеше да се проведе истинската среща между нея, Мъдрите и Ветроловките.
Тар Валон имаше няколко зали за музикални представления или събирания. Тази, наречена Пътят на музиканта, беше идеална за случая. Беше изящно декорирана с ламперия от кожолист, тъй че да прилича на гора с дървета по стените. Столовете бяха от същото дърво, пято от огиери, всеки — неописуемо красиво изделие. Бяха подредени в кръг, с лице към централния подиум. Куполният таван бе облицован с мрамор, изваян така, че да наподобява звезди в небето. Украсата беше забележителна: прелестна, без да е натруфена.
Мъдрите вече бяха пристигнали — Амис, Баир и Мелайне, вече в напреднала бременност. Амфитеатърът имаше издигната платформа, на която Мъдрите можеха да седят удобно на пода, без седящите в столовете да ги гледат отвисоко.
Леане, Юкири и Сеайне седяха в столове срещу Мъдрите, всяка с един от копираните от Елейн сънни тер-ангреали, смътни и почти безплътни. Елейн уж също трябваше да е тук, но беше предупредила, че може би ще ѝ е трудно да прелее достатъчно, за да влезе в Тел-айеран-риод.
Айез Седай и Мъдрите се гледаха с почти осезаема враждебност. Айез Седай смятаха Мъдрите за лошо обучени дивачки, докато Мъдрите на свой ред смятаха Айез Седай за обсебени от себе си самодоволни невежи.
С пристигането на Егвийн в самия център на залата се появи група чернокоси жени със смугла кожа. Ветроловките. Заозъртаха се подозрително. Сюан беше казала, от времето, когато ги беше учила, че Морският народ имал легенди за Тел-айеран-риод и опасностите му. Това не беше спряло Ветроловките да учат всичко, което могат, за Света на сънищата в момента, в който бяха открили, че съществува реално.
Водеше ги висока стройна жена с дръпнати очи и дълга шия, с многобройни медальончета на тънката верижка, минаваща от носа до лявото ѝ ухо. Това трябваше да е Шиелин, една от онези, за които Нинив бе говорила на Егвийн. Сред другите три Ветроловки имаше достолепна жена с бели кичури между черните. Трябваше да е Ренайле, според пратените от тях писма и указанието на Нинив. Егвийн я бяха уверили, че е най-старшата сред тях, но като че ли се държеше сервилно към другите. Дали не бе изгубила старшинството си пред Надзорницата на корабите?
— Добре дошли — каза им Егвийн. — Моля, седнете.
— Ще останем прави — каза Шиелин. Гласът ѝ беше напрегнат.
— Кои са тези, Егвийн ал-Вийр? — попита Амис. — Не бива деца да посещават Тел-айеран-риод. Това не е дупка на пясъчен язовец, та да ровят в нея.
— Деца ли? — рече Шиелин.
— Тук вие сте деца, влагоземко.
— Амис, моля те — намеси се Егвийн. — Аз им заех тер-ангреали да дойдат тук. Беше необходимо.
— Можеше да се срещнеш с тях извън Света на сънищата — каза Баир. — Да избереш насред бойно поле щеше да е по-безопасно.
Ветроловките наистина бяха много невежи за начина, по който ставаха нещата в Тел-айеран-риод. Пъстрото им облекло периодично сменяше цветовете си — всъщност пред очите на Егвийн блузата на Ренайле изчезна напълно и тя се изчерви, макар Елейн да бе споменала, че в морето и мъжете, и жените от Морския народ работят голи до кръста. След миг блузата се върна. Накитите им също като че ли непрекъснато се размиваха.