— Има причина да направя това, което направих, Амис — заяви Егвийн, закрачи напред и седна на стола си. — Шиелин дин Сабура Нощни води и сестрите ѝ са уведомени за опасностите тук и поеха отговорността за собствената си сигурност.
— Малко като да дадеш огниво и буре с масло на дете — измърмори Мелайне — и да твърдиш, че си му поверила отговорността за сигурността му.
— Трябва ли да търпим това дърлене, Майко? — попита Юкири.
Егвийн вдиша дълбоко, за да се успокои.
— Моля ви. Вие сте начело на своите групи, жени, заслужили си авторитет на мъдри и проницателни. Не можем ли поне да се държим вежливо? — обърна се към Морския народ. — Ветроловка Шиелин, вие приехте поканата ми. Вярвам, че няма да отхвърлите моето гостоприемство и ще останете през цялата ни среща?
Жената се поколеба. Осезаемо излъчваше гордост. Отскорошните споразумения между Айез Седай и Морския народ я бяха направили дръзка. Егвийн побърза да потисне яда, който я жегна. Не ѝ допадаха подробностите около сделката за Купата на ветровете. Двете с Нинив трябваше по-добре да помислят. Трябваше да…
Не. Двете с Нинив бяха направили всичко, което можеха, и бяха подложени на необичайно напрежение. Освен това всички казваха, че спазаряването с Морския народ е само една стъпка по-безопасно от спазаряването с Тъмния.
Най-сетне Шиелин кимна отсечено, макар че блузката ѝ промени няколко пъти цвета си, докато премисляше, преди да спре на алено, а накитите ѝ продължиха да се появяват и изчезват.
— Няма — отвърна тя. — Задължени сме ти, че ни подари това място, и ще приемем гостоприемството ти — седна възможно най-далече от Егвийн и останалите Айез Седай. Жените с нея последваха примера ѝ.
Егвийн въздъхна облекчено и сътвори няколко масички с чаши горещ ароматен чай. Ветроловките подскочиха. Мъдрите дори не мигнаха. Амис обаче посегна към чашката си и промени розовия цвят на чая с много по-тъмен оттенък.
— Може би ще ни кажеш целта на тази среща — подхвърли Баир и отпи от чая си. Морският народ не вдигнаха чашките си, макар че Айез Седай също отпиха.
— Вече се досетихме — каза Шиелин. — Този сблъсък е неизбежен, макар да се кълна във ветровете, че ми се иска да не беше.
— Е, кажи го ти тогава — рече Юкири. — За какво е?
Шиелин присви очи към Егвийн.
— В течение на много сезони и приливи криехме същността на нашето Ветроловство от Айез Седай. Бялата кула вдишва, но не издишва — донесеното в нея никога не може да напусне. След като вече знаете за нас, вие ни искате, защото не можете да понесете мисълта за преливащи жени извън хватката ви.
Айез Седай се намръщиха, но Егвийн забеляза, че Мелайне кима. Думите бяха съвсем верни, макар да бяха само едната страна на проблема. Ако знаеха колко полезно ще им е обучението на Бялата кула и колко важно е хората да знаят, че преливащите са под надзор и обучавани…
Само че тази мисъл ѝ се стори куха. Морският народ си имаше свои традиции и използваше чудесно преливащите си и без надзора на Бялата кула. Егвийн не беше прекарала при тях толкова време, колкото Нинив или Елейн, но бе получила подробни донесения. Ветроловките бяха неопитни с много от сплитовете, но способностите им с конкретни сплитове, особено съсредоточените върху Въздух, надминаваха с пъти прилаганото от Айез Седай.
Тези жени заслужаваха истината. Нима не отстояваха точно това Бялата кула и Трите клетви?
— Права си, Шиелин дин Сабура Нощни води. Народът ви според мен е проявил благоразумие, като е скрил способностите си от Айез Седай.
Юкири ахна — съвсем неприсъща реакция за Айез Седай. Шиелин замръзна, верижката от носа до ухото ѝ звънна тихо от струпалите се наедно медальончета. Блузата ѝ преля в синьо.
— Какво?!
— Проявил е благоразумие — повтори Егвийн. — Не бих си позволила да оспорвам позициите на Амирлин преди мен, но нещата могат да се погледнат и от друга гледна точка. Може би сме били твърде ревностни да контролираме жени, способни да боравят с Единствената сила. Очевидно е, че Ветроловките са се справили добре, като са се обучавали сами. Струва ми се, че Бялата кула би могла да научи много от вас.
Шиелин се втренчи в нея. Егвийн издържа погледа ѝ. „Виж, че съм твърда — помисли си. — Виж, че говоря сериозно. Това не е ласкателство. Аз съм Айез Седай. Говоря истината.“