Изгледа жените една по една.
— Нашите три групи е трябвало отдавна да действат заедно. Последната битка идва, а Прероденият Дракон казва, че ще освободи Тъмния. И не стига това, а имаме и общ враг — враг, който иска да унищожи Айез Седай, Ветроловките и Мъдрите.
— Сеанчанците — каза Мелайне.
При тази дума седналата зад Ветроловките Ренайле изсъска и облеклото ѝ се промени: вече носеше броня и държеше меч. След миг и бронята, и мечът изчезнаха.
— Да — каза Егвийн. — Заедно можем да сме достатъчно силни да се борим с тях. Разделени…
— Трябва да обмислим тази сделка — каза Шиелин. Егвийн долови вятър, лъхнал през залата, сътворен може би неволно от някоя от Морския народ. — Ще се срещнем отново и може би ще дадем обещание. Ако го направим, условието ще е следното: ще ви изпращаме по две чирачки всяка година и вие ще изпращате също толкова при нас.
— Но не най-слабите — каза Егвийн. — Искам да са най-обещаващите ви.
— И вие ще пращате също такива? — попита Шиелин.
— Да.
Две беше начало. Сигурно щяха да поискат повече, щом планът се окажеше ефикасен. Но Егвийн не искаше да настоява повече.
— А ние? — попита Амис. — Участваме ли в тази „сделка“, както го наричате?
— Две Посветени — каза Егвийн. — В замяна на две ваши чирачки. Обучават се за не по-малко от шест месеца, но не повече от две години. Щом нашите жени дойдат при вас, ще бъдат смятани за ваши чирачки и ще трябва да спазват вашите правила — замълча за миг. — След обучението всички чирачки и Посветени трябва да се върнат при своите за най-малко една година. След това, ако вашите решат, че искат да станат Айез Седай, може да се върнат и да бъдат преценени. Същото е в сила и за нашите жени, ако решат да се присъединят към вас.
Баир кимна замислено.
— Може би ще има жени като самата теб, които, след като опознаят порядките ни, ще разберат, че са по-добри. Все пак е жалко, че те загубихме.
— Мястото ми беше другаде — отвърна кратко Егвийн.
— Ще приемете ли това и между нас? — обърна се Шиелин към Мъдрите. — В случай, че се съгласим с тази сделка, две срещу две — по същия начин?
— Ако сделката бъде сключена — отвърна Баир, — ще го направим и с вас. Но трябва да го обсъдим и с другите Мъдри.
— А тер-ангреалите? — попита Шиелин.
— Ваши са. В замяна на което ще ни освободите от обещанието да пращаме Сестри да ви обучават, а ние ще позволим на всяка от Морския народ, която в момента е сред нас, да се върне при своите. Всичко това е предмет на одобрение от вашите хора, а аз ще трябва да го поставя пред Съвета на Кулата.
Разбира се, като Амирлин, решенията ѝ бяха закон. Ако Съветът се противопоставеше обаче, тези закони можеше да бъдат пренебрегнати. Точно в това трябваше да спечели подкрепата им — и го искаше, особено след заявлението си, че Съветът трябва повече да работи с нея и по-малко да заседава тайно.
Но беше почти сигурна, че ще получи одобрение. На Айез Седай нямаше да им хареса да отстъпят тер-ангреалите, но още повече не им харесваше сделката, сключена с Морския народ за Купата на ветровете. За да се отърват от това щяха да са готови да отстъпят почти всичко.
— Знаех си, че ще се опиташ да сложиш край на обучението ни от Сестри — каза самодоволно Шиелин.
— А вие кое бихте предпочели? — попита Егвийн. — Жени, които са от най-слабите между нас и които гледат на службата си като на наказание? Или жени от Морския народ, които са научили най-доброто, което можем да предложим, и след това се връщат с охота при вас, за да го споделят? — чудесно щеше да е да изпрати при тях Айез Седай от Морския народ. Това щеше да наклони везните в полза на Бялата кула.
Но новото споразумение можеше да отмени старото. Имаше чувството, че бездруго ще загуби Сестрите от Морския народ, или поне тези от тях, които копнееха да се върнат при своите. Светът наистина се променяше и след като Ветроловките вече не бяха тайна, не беше нужно да се държи повече на старите порядки.
— Ще го обсъдим — заяви Шиелин. Кимна на другите и трите изчезнаха от залата. Определено се учеха бързо.
— Този танц е опасен, Егвийн ал-Вийр — каза Амис, стана и заоправя шала си. — Имаше време, когато айилки щяха да се гордеят, че са служили на Айез Седай. Това е минало.
— Жените, които си мислила, че можеш да намериш, не са нищо повече от сън, Амис — отвърна Егвийн. — Реалният живот често се оказва много по-разочароващ от сънищата, но поне когато намериш чест в реалния живот, знаеш, че е нещо повече от фантазия.