Мъдрата кимна.
— Вероятно ще се съгласим на тази сделка. Трябва да научим онова, което Айез Седай могат да ни научат.
— Ще изберем най-силните ни жени — добави Баир. — Онези, които няма да бъдат покварени от влагоземската мекота — в тези думи нямаше презрение. За Баир това, че нарича влагоземците „меки“, не беше обида.
— Работата, която вършиш, е добра, стига да не си въобразяваш, че ще ни вържеш със стоманени въжета — добави Амис.
„Не, Амис — помисли си Егвийн. — Няма да ви вържа със стоманени въжета. С дантела ще ви оплета.“
— Тъй — каза Баир. — Имаш ли все още нужда от нас днес? Намекна за битка…?
— Да — отвърна Егвийн. — Или поне се надявам.
Още не беше дошла никаква вест. Това означаваше, че Нинив и Сюан не са открили някой да подслушва. Нима хитрината ѝ се беше провалила?
Мъдрите ѝ кимнаха, отделиха се настрана и си заговориха тихо. Егвийн стана и се приближи до Айез Седай.
— Не ми харесва това, Майко — промълви Юкири и хвърли поглед към Мъдрите. — Не мисля, че Съветът ще се съгласи. Много от тях са непоколебими в убеждението си, че всички предмети на Единствената сила трябва да са наше притежание.
— Съветът ще прояви разум — каза Егвийн. — Ние вече върнахме Купата на ветровете на Морския народ, а след като Елейн преоткри сътворяването на тер-ангреали, много скоро такива като нея може да се окажат толкова много, че няма да можем да ги следим всичките.
— Но Елейн все пак е Айез Седай — каза притеснено Сеайне. — Все пак можете да я държите под контрол.
— Вероятно — отвърна тихо Егвийн. — Но не ви ли се струва странно, че — след всичките тези години — толкова Таланти се връщат, че бяха направени толкова открития? Моето Сънуване, тер-ангреалите на Елейн, Прорицаването. Редки Таланти, които сякаш избуяват. Краят на един Век и светът се променя. Съмнявам се, че Талантът на Елейн ще остане уникален. А ако го прояви някоя Мъдра или от Морския народ?
Трите я гледаха притеснено.
— Все пак не бива да се предаваме, Майко — най-сетне отрони Юкири. — С повече усилие бихме могли да обуздаем Мъдрите и Ветроловките.
— А Аша’ман? — попита Егвийн, без да може да скрие смущението си. — Ще настояваме ли, че всички ангреали и ша-ангреали, сътворени за мъже, трябва да са наши, въпреки че не можем да ги използваме? А ако някои Аша’ман се научат да създават предмети на Силата? Ще ги принудим ли да ни предават всичко, което създадат? Бихме ли могли да наложим това?
— Аз… — почна Юкири.
Леане поклати глава.
— Тя е права, Юкири. Светлина, права е.
— Светът, какъвто е, не може да бъде наш повече — каза Егвийн тихо, за да не я чуят Мъдрите. — Бил ли е някога изобщо наш всъщност? Черната кула обвързва Айез Седай, айилците вече не благоговеят пред нас, Ветроловките са крили най-добрите си преливащи от нас от столетия и стават все по-войнствени. Ако се придържаме прекалено към всичко това, ще се окажем или тирани, или глупачки според това доколко ще успеем. Не приемам нито едното, нито другото.
— Ние ще ги водим, Юкири — продължи тя. — Трябва да станем извор, който жените да търсят, всички жени. Ще го постигнем не като държим твърдо, а като приемаме техните преливащи да се учат при нас и като пращаме своите най-надарени Посветени да станат вещи в нещата, в които те са най-добри.
— А ако и те говорят същото в момента? — попита тихо Леане и погледна крадешком към Мъдрите, които си шепнеха в другия край на залата. — Ако и те се опитат да ни надиграят, както ние искаме да надиграем тях?
— Тогава ще трябва да играем най-добре — отвърна Егвийн. — Всичко това е вторично засега обаче. Имаме нужда от единство срещу Сянката и сеанчанците. Трябва да…
В залата изведнъж се появи Сюан, капнала от умора и с обгорена от едната страна рокля.
— Майко! Трябваш ни!
— Започна ли битката? — попита припряно Егвийн. Мъдрите в другия край вдигнаха глави.
— Да — отвърна Сюан задъхана. — Току-що. Майко, те не дойдоха да подслушват. Нападнаха.
Перин летеше над земята и с всяка стъпка оставяше зад себе си цели левги. Трябваше да отнесе шипа далече от Убиеца. В океана може би? Ако успееше да…
Във въздуха изсъска стрела и разкъса рамото му. Перин изруга и се обърна. Бяха на висок скалист склон. Убиеца стоеше долу, вдигнал лък до скулестото си лице, тъмните му очи блестяха от ярост. Пусна друга стрела.