— Можеш да тръгнеш сутринта.
Гавин едва не посегна към меча си, но се спря. Светлина! Имаше време, когато не реагираше по този начин на всичко! Наистина беше станал глупак.
— Попитай дали ще ме приеме — каза учтиво. — Моля те.
— Имам си заповед — отвърна Биргит. — Освен това сега не може да говори с теб. Спи.
— Сигурен съм, че ще се радва да я събудят.
— Не е от този вид сън — отвърна Биргит и въздъхна. — Мисля, че има нещо общо с работите на Айез Седай. Лягай си. Сутринта сестра ти вероятно ще има вест от Егвийн за теб.
Гавин се намръщи.
„Сънищата. Това имаха предвид Айез Седай с думите, че Егвийн ги учи да бродят в сънищата си.“
— Значи Егвийн също спи?
Биргит го погледна накриво.
— Кръв и пепел, май казах твърде много. Марш в покоите си.
Гавин кимна, но не тръгна към покоите си. „Ще изчака за миг на слабост — помисли си, спомнил си думите на сул-дам. — А когато удари, ще остави след себе си смърт и опустошение.“
Миг на слабост.
Втурна се по коридорите към стаята за Пътуването, устроена от Елейн. За щастие имаше една дежурна Родственичка, със сънени очи, но чакаща в случай, че се наложи да се изпратят спешни послания. Гавин не я познаваше, но тя като че ли го позна.
Прозя се и отвори портала, щом я помоли. Той притича през него и се озова на терена за Пътуването в Бялата кула. Порталът изчезна точно след него и Гавин се стъписа, обърна се и изруга. За малко да се затвори върху него! Защо го беше пуснала Родственичката така рязко и толкова опасно? Част от секундата и щеше да остане без крака, ако не и по-лошо.
Но нямаше време. Обърна се и затича отново.
Егвийн, Леане и Мъдрите се появиха в стая в основата на Кулата, където ги чакаха няколко разтревожени жени. Беше стражеви пост, предвиден от Егвийн като позиция за оттегляне.
— Докладвайте! — отсече тя.
— Шеван и Карлиня са мъртви, Майко — каза Серин.
— Какво се случи?
— Тъкмо разигравахме фалшивия заговор за налагането на мир в Арад Доман, както заповядахте. И тогава…
— Огън — заговори Морврин разтреперана. — Изригна през стените. Преливащи жени, няколко с невероятна Сила. Видях Алвиарин. И други също.
— Нинив още е горе — добави Брендас.
— Упорита жена — Егвийн се обърна към трите Мъдри и те кимнаха. — Пратете Брендас навън — каза Егвийн и посочи Бялата сестра. — Когато се събудиш, иди и събуди останалите тук, за да са вън от опасност. Остави Нинив, Сюан и мен.
— Да, Майко — отвърна Брендас.
Амис направи нещо и фигурата на Брендас се стопи.
— Останалите идете на някое безопасно място. Извън града.
— Добре, Майко — отвърна Серин, но остана на мястото си.
— Какво?
— Аз… — Серин се намръщи. — Не мога да тръгна. Има нещо странно.
— Глупости — отсече Баир. — Не…
— Баир — прекъсна я Амис. — Не мога да напусна. Нещо ужасно не е наред.
— Небето е виолетово — каза Юкири, щом погледна през едно от прозорчетата навън. — Светлина! Прилича на купол, покрил Кулата и града. Кога стана това?
— Има нещо много сбъркано тук — каза Баир. — Трябва да се събудим.
Амис изведнъж изчезна и Егвийн се стъписа. След миг отново се появи.
— Успях да ида там, където бях преди, но не мога да напусна града. Не ми харесва това, Егвийн ал-Вийр.
Егвийн се опита да се изпрати в Кайриен. Не стана. Погледна навън през прозореца разтревожена, но изпълнена с решимост. Да, небето беше виолетово.
— Събудете се, ако трябва — каза на Мъдрите. — Аз ще се боря. Една от вреклите душите си на Сянката е тук.
Мъдрите се смълчаха. Най-сетне Мелайне заяви:
— Ще дойдем с теб.
— Добре. Останалите — махайте се оттук. Идете в „Пътят на музиканта“ и останете там, докато ви събудят. Мелайне, Амис, Баир, Леане, отиваме на по-високо място в Кулата. Стая с дървена облицовка и легло с четири пилона, с прозрачен балдахин около него. Това е спалнята ми.
Мъдрите кимнаха и Егвийн се озова там. Лампата на стойката не гореше в Тел-айеран-риод, въпреки че я бе оставила запалена в реалния свят. Мъдрите и Леане се появиха около нея и прозирният балдахин около леглото ѝ се раздвижи от лъха при появата им.
Кулата се разтърси. Битката продължаваше.
— Бъдете предпазливи — предупреди ги Егвийн. — Дебнем опасни врагове и те познават този терен по-добре от вас.
— Ще внимаваме — отвърна Баир. — Чувала съм, че Вречените в Сянката се мислят за господари на това място. Е, ще видим.
— Леане, можеш ли да се справиш? — Егвийн за миг се изкуши да я върне, но пък тя определено беше една от най-опитните.