Но той не се движеше.
Погледна надолу в паника. Кесията я нямаше — стрелата, пусната от Убиеца, я бе откъснала. Перин се втурна към ръба на покрива. Убиеца тичаше по улицата с кесията в ръка.
Вълк изскочи от една странична уличка, блъсна Убиеца и го събори. Скокливец.
Перин се озова там за миг и нападна. Убиеца изруга, изчезна изпод Скокливец и се появи в края на улицата. Побягна, като оставяше мъгливи петна зад себе си.
Перин го последва, Скокливец се понесе до него. „Как ме намери?“ — изпрати към него Перин.
„Вие сте две глупави кутрета — отвърна Скокливец. — Много шумни. Като съскащи котки. Лесни за намиране.“
Съзнателно не му беше показал къде е. След като бе видял как загина Танцуваща сред дъбове… е, тази битка бе негова. След като тер-ангреалът вече бе далече от Геалдан и хората му се спасяваха, не искаше да рискува живота на още вълци.
Не че Скокливец щеше да го послуша, ако му кажеше. Перин отново изръмжа и се втурна след Убиеца. Скокливец затича до него.
Егвийн се присви до стената на коридора. От челото ѝ капеше пот. Срещу нея изстиваха капки камък, стопен от огнения взрив.
Коридорът на Кулата бе затихнал. Мъждукаха само няколко лампи. През един от прозорците се виждаше пурпурното небе между Кулата и тъмните облаци. Беше се сражавала сякаш часове, макар да бяха навярно не повече от петнайсет минути. От Мъдрите нямаше и следа.
Запромъква се напред, като заглушаваше стъпките си със сплит против подслушване. Стигна до ъгъла и надникна. Мрак в двете посоки. Продължи предпазливо, но решително напред. Кулата беше нейно владение. Чувстваше се нападната също като при щурма на сеанчанците. Само че тази битка се оказваше много по-различна от боя със сеанчанците. Врагът тогава връхлиташе дръзко и открито.
Под една от вратите напред имаше ивица смътна светлина. Егвийн нахлу вътре с готови сплитове. В стаята имаше две жени, едната държеше кълбо светлина. Еванелейн и Местра, две от Черните сестри, избягали от Бялата кула.
Егвийн запокити пламтящо кълбо и то разкъса Местра в огнена вихрушка. Еванелейн изскимтя и Егвийн приложи една хитрина, на която я бе научила Нинив — представи си, че Еванелейн е глупава, неспособна да мисли и реагира.
Очите на жената се оцъклиха. Мисълта бе по-бърза от всички сплитове. Егвийн се поколеба. Сега какво? Да я убие, докато е беззащитна? „Мога да я пленя. Мога да…“
Някой се появи в стаята — жена с великолепна черна рокля със сребърно везмо по ръкавите и полите. Около нея се вихреше мрак, направен от въртящи се ивици плат, полата се диплеше на вълни. Ефектът бе неестествен и впечатляващ, възможен единствено в Тел-айеран-риод.
Егвийн се взря в очите ѝ. Големи и сини. Лице с високи скули, дълга до брадичката черна коса. Сила имаше в тези очи и Егвийн мигновено разбра пред какво е изправена. Защо да се бие? Не можеше…
Усети как умът ѝ се промени, стана податлив. Овладя изблика на паника и се премести в покоите си. Вдигна ръка към челото си и седна на леглото. Светлина, колко силна бе тази жена!
Чу зад себе си шум — някой се бе появил в стаята ѝ. Егвийн скочи и приготви сплитовете. Беше Нинив, с широко отворени и пламнали от гняв очи. Изпъна ръце и заоформя сплитове, но изведнъж замръзна.
— Към градините — бързо каза Егвийн. Не можеше да разчита на покоите си. Не трябваше да идва тук — Месаана сигурно ги познаваше много добре.
Нинив кимна и Егвийн изчезна. Появи се в долната градина на Кулата. Странният виолетов купол се беше изпънал отгоре. Какво все пак беше това и как го бе донесла тук Месаана? Нинив се появи миг по-късно.
— Още са там горе — прошепна Нинив. — Току-що видях Алвиарин.
— Аз видях Месаана. За малко да ме хване.
— Светлина! Добре ли си?
Егвийн кимна и каза:
— Местра е мъртва. Видях и Еванелейн.
— Черно е като гробница там горе — прошепна Нинив. — Мисля, че те го направиха така. Сюан и Леане са добре. Видях ги преди малко, заедно са. Малко преди това успях да поразя Нотори с огън. Мъртва е.
— Добре. Черната Аджа открадна деветнайсет тер-ангреала. Това може да ни даде преценка с колко от тях трябва да се сразим — със Сюан, Нинив, Леане и трите Мъдри отстъпваха на брой… но Черната Аджа като че ли нямаше много опит с Тел-айеран-риод.
— Виждала ли си Мъдрите?
— Горе са — отвърна с гримаса Нинив. — Това сякаш ги забавлява.
— Сигурно. Искам двете с теб да тръгнем заедно. Появяваме се на пресечките, гръб до гръб, и бързо оглеждаме за светлина или за хора. Видиш ли Черна, удряш. Ако някой те види, казваш: „Беж“ и скачаме пак тук.