Нинив кимна.
— Първата пресечка е пред вратата ми — каза Егвийн. — Южната страна на коридора е за теб. Ще го оставя. Бъди готова. Оттам ще скочим през един коридор, до вратата към слугинската рампа. И така, коридор по коридор.
Нинив кимна.
Светът около Егвийн се стопи. Тя се появи в коридора и мигновено си представи мястото осветено, наложи волята си над него. Всичко се обля в светлина. Една кръглолика жена се присви до стената. Седори, от Черните сестри.
Седори я изгледа с гняв и сплитовете изригнаха около нея. Егвийн сътвори огнен стълб миг преди Седори да хвърли своя. Никакви сплитове. Само огън.
Седори изкрещя, но крясъкът секна, щом огънят я погълна. Изгореното ѝ тяло се свлече на пода и задимя.
Егвийн въздъхна облекчено.
— Някоя от твоята страна?
— Не — отвърна Нинив. — Коя удари?
— Седори.
— Наистина? — възкликна Нинив. Седори беше Заседателка за Жълтите.
Егвийн се усмихна и каза:
— Следващият коридор.
Скочиха, повториха тактиката си и заляха коридора със светлина. Нямаше никого, тъй че продължиха. Следващите два коридора също се оказаха празни. Егвийн тъкмо се канеше да скочи пак, когато нечий глас изсъска:
— Глупаво дете! Шаблонът ти е очебиен.
Егвийн се обърна стреснато.
И видя Баир. Старата Мъдра бе променила облеклото си и дори кожата си, за да се слива с белите стени и плочките на пода. Беше на практика невидима, присвита в една от нишите.
— Не бива да… — почна Баир.
Една стена до тях се взриви и изхвърли парчета камъни. Зад нея стояха шест жени и дръпнаха сплитовете Огън.
Времето за дебнене бе приключило.
Перин прехвърли стената, обкръжаваща дворовете на Бялата кула, и тупна долу. Странността на вълчия сън продължаваше. Вече не само надушваше странни миризми, но и чуваше странни звуци. Грохот от вътрешността на Кулата.
Скочи след Убиеца, който тичаше през двора, и сътвори лък. Изпъна го и стреля, но вълкоубиецът скочи нагоре и се вмъкна в Кулата през един прозорец.
Перин също скочи през прозореца и клекна. Скокливец прелетя над него като валмо мъгла. Бяха в някаква спалня със син брокат по стените. Вратата се затръшна и Перин се втурна към нея. Не си направи труда да я отваря — разби я с чука.
Убиеца затича по коридора. Кесията с тер-ангреала се люшкаше на кръста му.
„След него — изпрати Перин към Скокливец. — Аз ще му пресека пътя.“
Вълкът се втурна след Убиеца, а Перин затича надясно, след това сви настрани по друг коридор. Движеше се бързо, стените хвърчаха назад покрай него.
Подмина един коридор, който като че ли бе пълен с хора. Спря.
Бяха Айез Седай и се биеха. Коридорът беше окъпан в светлина и огнени езици хвърчаха от единия край към другия. Звуците, които бе чул, не бяха призрачни. И…
— Егвийн?
Стоеше притисната до стената и гледаше напрегнато по коридора. Щом го чу, се обърна и изпъна ръце към него. Той усети как нещо го сграбчи, но умът му мигновено откликна и го изтласка настрани.
Егвийн зяпна стъписана.
Той пристъпи напред.
— Егвийн, не бива да си тук. Това място е опасно.
— Перин? Откъде се взе?
— Не знам как си се озовала тук. Но трябва да се махнеш. Моля те.
— Как успя да ме спреш? — попита тя изумена. — Какво правиш тук? С Ранд ли беше? Къде е той?
Колко властно говореше! Стори му се съвсем друг човек, с десетки години по-стара от момичето, което беше познавал. Отвори уста да отвърне, но Егвийн го прекъсна.
— Нямам време за това — каза му. — Съжалявам, Перин. После ще говорим.
Вдигна ръка и той усети как разни неща около него се промениха. Появиха се въжета и го овързаха.
Погледна надолу развеселен. Въжетата се смъкнаха в мига, в който си помисли, че са хлабави.
Егвийн примигна и ги зяпна, докато падаха.
— Как…
Някой излетя от една стая наблизо: висока жена с тънка шия и черна коса, облечена в лъскава бяла рокля. Усмихна се, вдигна ръце и пред нея блесна светлина.
Перин нямаше нужда да знае какво прави. Беше вълк. Беше владетелят тук. Сплитовете бяха безсмислени. Представи си, че атаката на жената не го улучва. Знаеше, че ще е така.
От жената се изстреля нажежен до бяло лъч светлина. Перин вдигна ръка пред себе си и Егвийн. Светлината изчезна, спряна сякаш от дланта му.
Егвийн се обърна и стената над жената избухна, отгоре се посипаха камъни. Един грамаден къс удари жестоко жената в главата и я събори. Светлина, сигурно беше мъртва след такъв удар.
Егвийн миришеше удивено. Обърна се към него.