Кулата изтътна отново. Месаана грижливо прецени положението, в което се бе озовала. Айез Седай по някакъв начин бяха намерили сънен шип. Как се бяха натъкнали на такова съкровище? Беше заинтересована да го завладее почти колкото да наложи властта си над детето Амирлин Егвийн ал-Вийр. Възможността да забраняваш портали в убежищата си… Беше безценен инструмент, особено когато решеше да тръгне срещу другите Избрани. Беше по-ефикасно от всякакви прегради, предпазваше сънищата ти от нахлуване и възпираше всякакви форми на Пътуване в или извън района, освен позволените от самата теб.
Само че с включения тук сънен шип тя също не можеше да премести тази битка с децата горе на по-удобно, грижливо избрано място. Отчайващо. Но не, нямаше да се поддаде на чувства заради неизгодната ситуация.
— Върни се горе и направете всичко, за да плените Егвийн ал-Вийр — каза Месаана. — Тя ще знае къде е устройството — да, вече ѝ беше ясно. С един ход щеше да спечели две победи.
— Да… Но, господарке… — Катерин все още се присвиваше: камшиците въздух я биеха по гърба. Ах, да. Месаана махна вяло с ръка и сплитът се разпадна. В същото време ѝ хрумна нова мисъл.
— Изчакай за миг — каза на Катерин. — Ще поставя сплит върху теб…
Перин се появи на самия връх на Бялата кула.
Убиеца стискаше Скокливец за гърлото. От ребрата на вълка стърчеше стрела, а от едната му лапа капеше кръв. Задуха вятър, подхвана кръвта и я плисна по камъните.
— Скокливец! — Перин пристъпи напред. Все още усещаше ума на вълка, макар той да угасваше.
Убиеца вдигна с лекота вълка нагоре и в другата му ръка се появи нож.
— Не — каза Перин. — Вече имаш каквото искаше. Просто си иди.
— А какво каза одеве? — попита Убиеца. — Че знаеш къде ще отида и ще ме последваш. Сънният шип много лесно може да се намери от тази страна.
И запокити небрежно вълка от ръба на Кулата.
— НЕ! — изкрещя Перин. Скочи след Скокливец, но Убиеца се появи до него, сграбчи го и вдигна камата си. Паднаха заедно от Кулата.
Перин опита да се отпрати някъде далече, но Убиеца го държеше здраво. Падаха и падаха.
Убиеца бе ужасно силен. Миришеше грешно — на застояло и вълча кръв. Ножът му затърси гърлото на Перин и единственото, което той можа да направи, бе да вдигне ръка да го спре и да помисли, че ризата му е твърда като стомана.
Убиеца натисна още по-силно, ножът сряза ръкава на Перин и се впи в ръката му под лакътя.
Перин изкрещя. Вятърът ревеше в ушите му. Бяха изтекли само секунди. Убиеца изтръгна ножа си.
„Скокливец!“
Перин изрева и изрита Убиеца, избута го от себе си и се измъкна от хватката му. Изви се във въздуха с пламнала от болка ръка. Земята връхлиташе срещу тях. Перин се измести с волята си, озова се точно под Скокливец и се блъсна в земята по гръб. Ударът беше ужасен, но той успя да задържи вълка.
Стрела с черни пера изсвистя от небето и прониза Скокливец в гърба, мина през него и удари Перин в бедрото, сгънато при коляното точно под вълка.
Перин изрева и собствената му болка се смеси с внезапната вълна от агония, изригнала от Скокливец. Вълчият ум гаснеше.
— Не! — изпрати Перин с плувнали в сълзи очи.
„Млади бико…“
Опита се да измести далече оттук, но умът му беше размътен. Щеше да последва друга стрела. Знаеше го. Успя да се претърколи встрани и тя се заби в земята, но кракът му беше безпомощен, а Скокливец бе толкова тежък…
Убиеца кацна наблизо с грозния лък в ръка.
— Сбогом, Айбара — и вдигна лъка. — Май ще убия пет вълка днес.
Перин се взря в стрелата. Всичко беше в мъгла.
„Не мога да оставя Файле. Не мога да оставя Скокливец.“
„Няма!“
И докато Убиеца пускаше, Перин отчаяно си представи, че е силен, не изтощен. Усети как сърцето му заби здраво, жилите му се изпълниха с мощ, изрева, главата му се проясни достатъчно, за да изчезне и да се появи изправен зад Убиеца.
Замахна с чука.
Убиеца се извърна небрежно и го блокира с ръка, неимоверно силна. Перин се смъкна на колене — болката в крака му не си беше отишла. Изохка.
— Не можеш да се изцериш — каза Убиеца. — Има начини, но само да си го представиш не става. Все пак май си открил как да възвърнеш кръвта си, полезно е.
Перин надуши нещо. Ужас. Неговият ли беше?
Не. Не, ето там. Зад Убиеца имаше врата, отворена към Бялата кула. Вътре беше мрак. Не просто сянка, а мрак. Беше се учил достатъчно със Скокливец, за да познае какво е.