Кошмар.
И когато Убиеца отвори уста, за да каже още нещо, Перин изръмжа, хвърли се с цялата си тежест напред и го блъсна. Кракът му изкрещя от болка.
Пропаднаха в непрогледния мрак на кошмара.
Глава 38
Рани
Огнени кълба свистяха през тъмните коридори на Бялата кула, оставяха след себе си струи черен дим и те се къдреха във въздуха, гъсти и лютиви. Ехтяха писъци, рев и проклятия. Стените се тресяха от взривовете, каменни парчета се сипеха като дъжд, отблъснати от сътворените в защита сплитове Въздух.
Там. Няколко Черни сестри хвърлиха огромно огнено кълбо и то се понесе през коридора. Еванелейн беше сред тях.
Егвийн се отпрати в стаята до тях. Чу ги от другата страна на стената. Разтвори дланите си, изхвърли мощен взрив от Земя и Огън право към стената и я издуха навън.
Жените зад нея се олюляха и западаха, Еванелейн се свлече на пода, плувнала в кръв. Егвийн спря за миг да я погледне. Беше мъртва. Егвийн кимна доволно. Еванелейн бе една от тези, които най-отчаяно искаше да намери. Да можеше само да се докопа до Катерин или Алвиарин.
Преливане. Зад нея. Егвийн се хвърли на пода и взрив от Огън изригна над главата ѝ. Месаана, с вихрещите се около нея ивици черен плат. Егвийн стисна зъби и се отпрати далече. Все още не смееше да ѝ се опълчи пряко.
Появи се в един склад и залитна, когато взрив разтърси пода. Махна с ръка, направи прозорец във вратата и видя тичащата по коридора Амис. Мъдрата носеше кадин-сор и държеше копия. Рамото ѝ бе в кръв и освен това бе обгорено. Нов взрив порази стената до нея, но тя изчезна. Въздухът се нажежи от взрива, стопи прозореца на Егвийн и я принуди да отстъпи назад.
Изводите на Серин се оказаха верни. Въпреки откритата битка Месаана не беше избягала, нито се беше скрила, както сигурно щеше да е направила Могедиен. Може би беше самоуверена. Може би беше уплашена. Може би смъртта на Егвийн ѝ беше нужна, за да докаже победа пред Тъмния.
Егвийн вдиша дълбоко, готова да се върне в битката. Но се поколеба, щом си помисли за появата на Перин. Беше се държал с нея като с новачка. Как беше станал толкова уверен, толкова силен? Не я бяха изненадали толкова нещата, които направи, колкото това, че ги прави той.
Появата му беше урок. Егвийн трябваше много да внимава и да не разчита само на сплитовете си. Баир не можеше да прелива, но беше не по-малко ефикасна от другите. Само че все пак сякаш за някои неща сплитовете бяха по-добри. Избиването на стена навън например като че ли беше по-лесно със сплит, отколкото ако си го представи, след като налагането на волята ѝ срещу толкова голяма и дебела повърхност можеше да е трудно.
Беше Айез Седай и беше Сънуваща. Трябваше да използва и двете. Предпазливо се изпрати обратно в стаята, където бе видяла Месаана. Беше празна. Вдясно отекнаха взривове и Егвийн надникна натам. Огнени кълба хвърчаха напред и назад, сплитове пронизваха въздуха.
Егвийн се изпрати зад една от сражаващите се групи жени и сътвори около себе си дебел стъклен цилиндър за защита. Кулата тук беше разбита и наранена, стените димяха. Зърна за миг фигура, присвита зад руините, облечена в синя рокля.
„Никола? — помисли си с гняв Егвийн. — Как се е озовала тук? Мислех, че вече мога да разчитам на нея!“ Глупавото момиче сигурно бе взело сънен тер-ангреал от някоя от жените, които бе събудила.
Егвийн се приготви да скочи и да прогони момичето, но подът под Никола изведнъж се разтърси и лумна огън. Никола изпищя, изхвърлена нагоре във въздуха; парчета стопен камък се пръснаха около нея.
Егвийн изрева, изпрати се там и си представи под Никола здрава каменна стена. Никола падна върху нея, цялата в кръв. Егвийн изруга, клекна и провери дишането ѝ. Не дишаше.
— Егвийн ал-Вийр! Пази се! — проехтя гласът на Мелайне.
Егвийн вдигна глава. До нея изникна стена от твърд гранит и блокира няколко взрива, полетели към гърба ѝ. Мелайне се появи до нея, облечена цялата в черно, дори кожата ѝ бе черна. Беше се крила в сенките покрай коридора.
— Това място е твърде опасно за теб — каза Мелайне. — Остави го на нас.
Егвийн погледна надолу. Тялото на Никола се стопи и изчезна. „Глупаво дете!“ Надникна иззад стената и видя две Черни сестри — Алвиарин и Рамола. Стояха с гръб една към друга и изпращаха разрушителни сплитове в двете посоки. Между тях имаше стая и както няколко пъти преди, Егвийн можеше да скочи там, да взриви стената и да убие и двете…
„Глупаво дете, шаблонът ти е очевиден“ — бе казала Баир.
Точно това искаше Месаана. Двете Черни сестри бяха примамка.