Егвийн скочи в стаята, но опря гръб на стената, опразни ума си и зачака напрегнато.
Месаана се появи както преди малко. Вихрушката черен плат бе впечатляваща, но също тъй и глупава. Егвийн се взря в изненаданите ѝ очи и видя сплитовете, които бе приготвила.
„Няма да ме поразят“, помисли си убедено. Бялата кула беше нейна. Месаана и слугите ѝ бяха нахлули и бяха убили Никола, Шеван и Карлиня.
Сплитовете връхлетяха, но се огънаха покрай нея. След миг Егвийн вече носеше облеклото на Мъдра. Бяла блуза, кафява пола, шал на раменете. Представи си копие в ръката си, айилско копие, и го хвърли с точен замах.
Копието прониза сплитовете Огън и Въздух, отблъсна ги настрани и се заби в нещо здраво. Стена от Въздух пред Месаана. Егвийн отказа да я позволи. Стената нямаше място тук. Не съществуваше.
Копието спря да забавя, излетя напред и порази Месаана в шията. Тя се свлече назад и от раната швирна кръв. Черните ивици, завихрени около нея, изчезнаха, както и роклята. Значи беше сплит. Тъмното лице на Месаана се превърна в лицето на…
Катерин? Егвийн се намръщи. Месаана е била Катерин през цялото време? Но тя бе Черна и бе избягала от Кулата. Не беше останала, а това означаваше…
„Не. Сгрешила съм. Тя е…“
В този момент Егвийн усети как нещо изщрака около шията ѝ. Нещо студено и метално, нещо познато и ужасяващо. Изворът ѝ избяга, защото вече нямаше право да го държи.
Обърна се в ужас. До нея стоеше жена с дълга до брадичката черна коса и тъмносини очи. Не изглеждаше много внушително, но беше могъща в Силата. А на китката ѝ имаше гривна, свързана със сребърна каишка към нашийника на врата на Егвийн.
Ай-дам.
— Чудесно — каза Месаана. — Такива непослушни деца сте — цъкна неодобрително. След миг се измести другаде, като взе Егвийн със себе си. Стая без прозорци, изсечена сякаш в самата скала. Дори вход нямаше.
Вътре ги чакаше Алвиарин, облечена в рокля в бяло и червено. Коленичи мигновено пред Месаана, но успя да хвърли злорад поглед към Егвийн.
Егвийн бе вцепенена от паника. Отново бе попаднала в капан! Не можеше да го понесе. Щеше да умре, но нямаше да позволи това. В ума ѝ пробягаха образи. Затворена в стая и неспособна да се движи на повече от няколко стъпки, без да бъде надвита от сул-дам. Унизена като животно. И онова пълзящо усещане, че рано или късно ще се прекърши, рано или късно ще стане точно това, което искаха да е.
О, Светлина. Не можеше да понесе отново това. Не и това.
— Кажи на онези горе да се оттеглят — говореше със спокоен глас Месаана на Алвиарин. Егвийн едва долови думите. — Глупачки са и представянето им тук беше жалко. Ще им бъдат наложени наказания.
Точно така Могедиен бе заловена от Нинив и Елейн. Бяха я държали в плен и бе принудена да прави каквото те поискат. Егвийн щеше да понесе същото! Всъщност Месаана сигурно щеше да използва Принуда над нея. Бялата кула щеше да е изцяло в ръцете на Отстъпницата.
Чувствата я надвиваха. Егвийн неволно заопипва нашийника и Месаана я погледна с насмешка. Алвиарин изчезна да предаде заповедта ѝ.
Това не можеше да се случва. Беше кошмар…
„Ти си Айез Седай.“ Кротка частица от нея прошепна думите, но колкото и тихи да бяха, в тях имаше сила. И бяха дълбоко в самата нея. Гласът бе по-силен от ужаса и страха.
— Тъй — каза Месаана. — Сега ще поговорим за сънния шип. Къде бих могла да го намеря?
„Една Айез Седай е спокойствие. Една Айез Седай е самообладание, въпреки ситуацията.“ Егвийн свали ръцете си от нашийника. Не беше минала през изпитанието и не смяташе да го прави. Но ако беше минала и ако я бяха принудили да се справи със ситуация като тази? Щеше ли да се прекърши? Щеше ли да се окаже недостойна за шала, който претендираше да носи?
— Няма да говорим, разбирам — каза Месаана. — Е, това може да се промени. Тези ай-дам. Такива прекрасни изделия. Семирага бе толкова възхитително мила, като ми ги показа, въпреки че го направи случайно. Жалко, че умря, преди да мога да сложа един на шията ѝ.
Болката прониза Егвийн като огън под кожата. Очите ѝ се напълниха със сълзи.
Но беше понасяла болка преди и се беше смяла, докато я биеха. Бяха я държали в плен преди, в самата Бяла кула, и пленът не я бе спрял.
„Но това е друго! — по-голямата част от нея бе изпаднала в ужас. — Това е ай-дам! Не мога да го понеса!“
„Една Айез Седай трябва да устои — отвърна спокойната частица от нея. — Една Айез Седай може да понесе всичко, защото едва тогава може да бъде слуга на всички.“
— Хайде — каза Месаана. — Кажи ми къде си го скрила.