Егвийн овладя страха си. Не беше лесно. Светлина, колко трудно беше! Но успя. Лицето ѝ стана спокойно. Отрече ай-дам и не му даде власт над себе си.
Месаана се поколеба. Разтърси каишката и още по-силна болка прониза Егвийн.
Тя я накара да се махне и каза невъзмутимо:
— Мисля си, Месаана, че Могедиен сгреши. Тя прие ай-дам.
— Какво ми…
— Тук един ай-дам е толкова безсмислен, колкото сплитовете, които предотвратява — каза Егвийн. — Той е само парче метал. И ще те спре само ако го приемеш — ай-дам се отключи и се смъкна от шията ѝ.
Месаана хвърли поглед към него, щом падна на пода с метален звън. Лицето ѝ се вцепени, щом вдигна очи към Егвийн. Удивително, но не изпадна в паника. Скръсти ръце и я изгледа безстрастно.
— Значи си се упражнявала тук.
Егвийн издържа твърдо погледа ѝ.
— Все пак си дете. Мислиш си, че можеш да ме надвиеш? Влизала съм в Тел-айеран-риод по-дълго, отколкото можеш да си представиш. На колко години си? На двайсет?
— Аз съм Амирлин — отвърна Егвийн.
— Амирлин на деца.
— Амирлин на Кула, която е устояла хиляди години — заяви Егвийн. — Хиляди години бедствия и хаос. Докато ти през повечето си живот си живяла в мир и без раздори. Странно, как можеш да си въобразяваш, че си силна, след като животът ти е бил толкова лек.
— Лек ли? — тросна се Месаана. — Нищо не знаеш!
Гледаха се в очите. Егвийн усети как нещо я притисна, също като преди. Волята на Месаана, настояваща да ѝ се покори, да ѝ падне на колене. Опит с помощта на Тел-айеран-риод да промени самия начин, по който мислеше Егвийн.
Месаана беше силна. Но силата тук беше въпрос на гледна точка. Волята на Месаана я притискаше. Но Егвийн беше надвила ай-дам. Можеше да устои на това.
— Ще се огънеш — каза кротко Месаана.
— Грешиш — отвърна напрегнато Егвийн. — Не става въпрос за мен. Егвийн ал-Вийр е дете. Но Амирлин не е. Аз може да съм млада, но Тронът е древен.
Никоя от двете не извърна очи. Егвийн започна да притиска, да настоява Месаана да се поклони пред нея, пред Амирлин. Въздухът около тях натежа и стана някак сгъстен, щом го вдиша.
— Векът е без значение — продължи Егвийн. — Дори опитът в известен смисъл е без значение. Това място определя кой кой е. Амирлин е Бялата кула и Бялата кула няма да се огъне. Тя те отрича, Месаана, теб и лъжите ти.
Две жени. Два неотстъпни погледа. Егвийн спря да диша. Нямаше нужда да диша. Всичко бе съсредоточено върху Месаана. Пот потече по слепоочията ѝ, всеки мускул по тялото ѝ беше изопнат, докато изтласкваше назад волята на Месаана.
И Егвийн разбра, че тази жена, това същество е нищожно като насекомо, натискащо да избута огромна планина. А планината нямаше да помръдне. Натиснеш ли твърде силно…
Нещо изпращя тихо.
Егвийн вдиша отново — въздухът се бе разредил. Месаана се свлече като кукла, съшита от ивици плат. Падна на пода с все още отворени очи и от ъгълчето на устата ѝ потече слюнка.
Егвийн седна замаяна и задиша задъхано. Погледна към захвърления ай-дам и той изчезна. После отново погледна към Месаана. Отстъпницата дишаше, но очите ѝ бяха изцъклени, невиждащи.
Егвийн прегърна Извора. Изпреде въжета от Въздух, за да вдигне Отстъпницата, и измести и двете до горните нива на Кулата.
Няколко жени се извърнаха към нея стъписани. Коридорът беше осеян с отломки, но всички, които Егвийн видя, бяха свои. Мъдрите, които скочиха към нея. Нинив, която се провря през рухналата стена. Сюан. Леане, с рани от изгоряло по лицето, но здрава и силна.
— Майко — въздъхна облекчено Сюан. — Бояхме се, че…
— Коя е тази? — попита Мелайне и посочи отпуснатата в сплитовете Въздух Месаана, която изведнъж проплака като дете.
— Отстъпницата — отвърна уморено Егвийн. — Месаана.
Мелайне я изгледа изненадано.
— Светлина! — възкликна Леане. — Какво си направила?
— Виждала съм го това — каза Баир, докато оглеждаше Месаана. — Самана, Мъдра Сънуваща от младостта ми, се натъкна в съня на нещо, което прекърши ума ѝ. Останалите си дни в будния свят преживя олигавена и трябваше да я повиват в пелени. Така и не проговори повече, само ломотеше като бебе.
— Може би е време да престанем да мислим за теб като за чирачка, Егвийн ал-Вийр — каза Амис.
Нинив стоеше и гледаше мълчаливо, с ръце на кръста. Изглеждаше впечатлена, но все още се беше вкопчила в Извора. Плитката ѝ отново бе израснала в съня.
— Другите се махнаха — каза тя малко сопнато.
— Месаана им заповяда да избягат — отвърна Егвийн.
— Не могат да идат далече — каза Сюан. — Куполът още е тук.