— Съжалявам — прошепна Гавин и затвори очи. — Че не ти се подчиних — изплъзваше ѝ се.
— Всичко е наред, Гавин — отвърна тя и примига да махне сълзите. — Сега ще те обвържа. Това е единственият начин.
Ръката му се стегна на нейната малко по-здраво.
— Недей. Освен ако… не го искаш…
— Глупчо — отвърна тя, докато приготвяше сплита. — Разбира се, че те искам като мой Стражник. Винаги съм го искала.
— Закълни се.
— Заклевам се. Заклевам се, че те искам за мой Стражник и мой съпруг — отпусна длан на челото му и положи сплита. — Обичам те.
Той ахна. Изведнъж тя вече можеше да усети чувствата му и болката му все едно, че бяха нейни. И знаеше, че в замяна той може да усети истинността на думите ѝ.
Перин отвори очи и вдиша дълбоко. Плачеше. Плачеха ли хората насън, когато сънуваха обикновени сънища?
— Слава на светлината — каза Файле някъде над главата му. Той отново отвори очи и видя, че е коленичила до него. С още някоя. Масури?
Айез Седай сграбчи главата му в ръцете си и Перин усети как го обля вледеняващият студ на Цяра. Раните в крака и през гърдите му се затвориха.
— Опитахме се да те Изцерим, докато спеше — каза Файле, държеше главата му в скута си. — Но Едара ни спря.
— Не бива да се прави. Все едно, нямаше да стане — това бе гласът на Мъдрата. Чуваше го някъде от палатката. Перин примига. Лежеше в постелята си. Отвън беше сумрачно.
— Минало е повече от час. Трябваше да сте се махнали досега.
— Тихо — каза Файле. — Порталите действат отново и почти всички се прехвърлиха. Останаха само няколко хиляди войници — айилци и мъже от Две реки. Мислиш ли, че щяха да тръгнат? Че аз щях да тръгна без тебе?
Той се надигна и избърса челото си. Беше плувнало в пот. Опита се да накара потта да изчезне като във вълчия сън. Не успя, разбира се. Едара го гледаше преценяващо.
Перин се обърна към Файле и изхриптя:
— Трябва да се махаме. Убиеца няма да действа сам. Ще има капан, сигурно армия. Някой с армия. Може да ударят всеки момент.
— Можеш ли да станеш? — попита Файле.
— Да — чувстваше се слаб, но се справи, с помощта на Файле. Платнището на входа прошумоля и Чиад влезе с мях с вода. Перин пи. Водата утоли жаждата му, но болката продължаваше да го изгаря отвътре.
Скокливец… Отпусна меха. Във вълчия сън смъртта бе окончателна. Къде ли щеше да отиде душата на Скокливец?
„Трябва да продължа — помисли Перин. — Трябва да спася хората си.“
— Виждам тъгата ти, съпруже — каза Файле. — Какво стана?
— Изгубих приятел — отвърна тихо Перин. — За втори път.
— Скокливец ли? — миришеше на страх.
— Да.
— О, Перин, толкова съжалявам.
Излязоха навън. Палатката им стоеше самотна сред моравата, където доскоро бяха войските му. Кафяво-жълтата трева все още пазеше отпечатъците от другите палатки, пътеките, кръстосващи се по утъпканата кал. Приличаше на план за град, с утъпкани места за нови сгради и линии, очертани за нови улици. Но почти пуст град.
Имаше Деви, разбира се. Чакаха го. Вдигнаха копията си, щом го видяха, и заудряха с тях по щитовете си.
Мъжете от Две реки също бяха тук. Завикаха радостно. Перин им закима мълчаливо, макар да изпитваше тревога. Грешното във въздуха все още си беше тук. Беше допуснал, че го причинява сънният шип, но явно бе сгрешил. Въздухът миришеше като Погибелта.
Аша’ман стояха в доскорошния център на лагера. Щом Перин се приближи, му отдадоха чест с юмруци на гърдите. Изглеждаха в добра форма, въпреки че бяха прехвърлили почти целия лагер.
— Преведете ни — каза Перин. — Не искам да стоим повече на това място.
— Да, милорд — отвърна Грейди, намръщи се съсредоточено и до него се отвори малък портал.
— Тръгваме — каза Перин, махна с ръка на мъжете от Две реки и те се заизнизваха през портала. Девите и Гаул изчакаха с Перин, Илиас също.
„Светлина — помисли Перин, докато оглеждаше за последен път полето, на което бяха лагерували. — Чувствам се като мишка под очите на ястреб.“
Последните войници най-сетне прекрачиха. Перин и Файле минаха след тях, с Гаул, Илиас и Девите подире им. Последни минаха ашаманите.
Въздухът от другата страна на портала миришеше свежо и чисто и Перин едва сега осъзна колко много го е притеснявала миризмата на зло. Вдиша дълбоко. Бяха на някакво възвишение. В далечината се виждаха мъждукащи светлини, а зад тях река. Сигурно беше Бели мост.
Лагерът вече бе почти вдигнат. Порталът бе отворен в центъра му.
Бяха се спасили. Цената беше висока, но се бяха спасили.