От днес щеше да носи чука на крал.
Щом Перин се отдалечи и зарева заповеди да подготви армията си за тръгване, Файле поглади наковалнята с пръсти.
Беше ли съзнавал как изглеждаше, застанал сред дъжда от искри, докато всеки удар на чука му караше стоманата да пулсира и трепти оживяла? Златните му очи бяха пламнали ярко като стоманата, кънтежът на чука бе оглушителен.
— От много столетия тази земя не е виждала създаването на изковано със Силата оръжие — каза Берелайн. Повечето останали бяха тръгнали да изпълнят заповедите на Перин, освен Гален, който стоеше наблизо, оглеждаше картата и се чешеше по брадичката. — Силен Талант показа току-що мъжът ти. Това ще е от полза. Армията на Перин ще стане още по-силна с ковани със Силата мечове.
— Работата изглеждаше много изтощителна — отвърна Файле. — Дори Неалд да може да повтори стореното, едва ли ще имаме време да направят много оръжия.
— Всяко малко предимство ще помогне — каза Берелайн. — Тази армия, която изкова мъжът ти, ще е нещо невероятно. Тавирен действа тук. Събира мъжете и те се учат с удивителна бързина и вещина.
— Може би — Файле заобиколи наковалнята, без да откъсва очи от Берелайн. Що за игра ѝ играеше пък сега?
— Трябва да поговорим с него — рече Първата. — Да го отклоним от този път.
— Какъв път? — попита Файле, съвсем объркана.
Берелайн се приближи до нея. Изглеждаше напрегната. Разтревожена. Дълбоко обезпокоена от нещо.
— Лорд Перин не бива да напада Белите плащове — каза Берелайн. — Моля те, трябва да ми помогнеш да го разубедим.
— Няма да напада тях — отвърна Файле. Беше почти сигурна в това.
— Той устройва съвършена засада. Аша’ман ще приложат Единствената сила, стрелците на Две реки ще стрелят от височините към лагера на Чедата, а след това конницата ще препусне и ще ги помете — замълча притеснена. — Той ги подведе съвършено. Каза, че ако двамата с Дамодред оцелеят в Последната битка, ще се предаде за наказание. Но Перин ще се погрижи Белите плащове да не стигнат до Последната битка. Така може да спази клетвата си, но в същото време да не им се предава.
Файле поклати глава.
— Той никога не би направил това, Берелайн.
— Можеш ли да си сигурна? Абсолютно сигурна?
Файле се поколеба. Напоследък Перин се бе променил. Повечето промени бяха добри, като решението му най-сетне да приеме водачеството. А в засадата, за която говореше Берелайн, имаше някаква съвършена, безскрупулна логика.
Но също така беше грешно. Ужасно грешно. Перин нямаше да направи това, колкото и да се бе променил. В това Файле беше сигурна.
— Да. Да обещае на Галад и след това да избие така Белите плащове — това би го разкъсало. Той не разсъждава така. Няма да го направи.
— Дано да си права. Надявах се, че ще се постигне някакво споразумение с командира им, преди да си тръгнем…
Бял плащ. Светлина! Не можеше ли тази жена да си избере някой благородник от лагера, на когото да отдаде вниманието си? Някой неженен?
— Не те бива много в избора на мъже, нали, Берелайн? — думите сами се изплъзнаха от устата ѝ.
Първата я изгледа стъписано — а може би гневно?
— А Перин?
— Ужасно неподходящ за тебе — изсумтя Файле. — Сама го показа с това, на което си мислиш, че е способен.
— Колко е подходящ е несъществено. Бях му обещана.
— От кого?
— От лорд Дракона — каза Берелайн.
— Какво?!
— Отидох при Преродения Дракон в Тийрския камък — каза Берелайн. — Но той не ме пожела — дори се ядоса от ухажванията ми. Осъзнах, че той, Прероденият Дракон, възнамерява да се ожени за много по-висша дама, може би Елейн Траканд. Логично е — не може да завладее всички кралства с меч. Някои ще трябва да се привлекат към него със съюзи. Андор е много могъщ и е управляван от жена, и би било изгодно да се спечели с брак.
— Перин твърди, че Ранд не разсъждава така, Берелайн. Не толкова пресметливо. От това, което знам за него, и аз съм склонна да мисля същото.
— И ми казваш същото за Перин. Искаш да повярвам, че всички те са толкова прости? Без капка ум в главата?
— Не казах това.
— Но все пак възраженията са същите. Досадно. Е, разбрах какво намеква лорд Дракона, тъй че насочих вниманието си към един от близките му съратници. Може ѝ да не ми го е „обещал“, погрешно се изразих. Но знаех, че ще е доволен, ако се свържа с някой от близките му съюзници и приятели. Всъщност подозирам, че той го е желаел — в края на краищата лорд Дракона ни събра с Перин за тази мисия. Но не е могъл да бъде откровен за желанието си, за да не обиди Перин.