Файле се поколеба. От една страна, казаното от Берелайн беше глупаво… но от друга, тя разбираше какво може да е видяла Първата. Или какво е искала да види, навярно. За нея в разделянето на мъж и жена нямаше нищо неморално. Беше си политика. И изглеждаше логично Ранд вероятно да е искал да присъедини държави към себе си чрез брачни връзки на най-близките си хора.
Но това не променяше факта, че нито той, нито Перин гледаха на сърдечните неща по такъв начин.
— От Перин се отказах — продължи Берелайн. — И ще си спазя обещанието. Но това ме поставя в трудно положение. От дълго време си мисля, че връзката с Преродения Дракон е единствената надежда Майен да съхрани независимостта си в следващите години.
— Бракът не е само домогване до политически изгоди — каза Файле.
— И все пак изгодите са толкова явни, че не може да се пренебрегнат.
— А този Бял плащ? — попита Файле.
— Той е брат на кралицата на Андор — отвърна Берелайн и леко се изчерви. — Ако лорд Дракона наистина възнамерява да се ожени за Елейн Траканд, това ще ми даде връзка към него.
Не беше само това. Виждаше се в поведението на Берелайн, в погледа ѝ, щом заговореше за Галад Дамодред. Но щом искаше да припише политическа мотивация на чувствата си, Файле нямаше причина да я разубеждава, стига това да я отвлича от Перин.
— Направих каквото ме помоли — каза Берелайн. — А сега аз те моля за помощ. Ако се окаже, че той наистина се кани да ги нападне, моля те, помогни ми да го разубедим. Заедно може би ще успеем.
— Добре — отвърна Файле.
Перин яздеше начело на армия, почувствала се за първи път единна. Флагът на Майен, на Геалдан, знамената на благородните Домове сред бежанците. Дори няколко знамена, направени от съселяните му, с извезани на тях части на Две реки. Над всички тях плющеше вълчата глава.
Лорд Перин. Никога нямаше да свикне с това, но може би така бе добре.
Спря Стъпко до отворения портал и загледа преминаващите войски. Засега си светеха с факли. Надяваше се преливащите да могат да осветят бойното поле.
Един мъж се приближи до Стъпко и Перин надуши животински кожи, глина и заешка кръв. Илиас бе отишъл да половува, докато чакаха армията да се събере. Перин знаеше, че трябва да си много вещ ловец, за да хванеш зайци през нощта. Илиас твърдеше, че е добро предизвикателство.
— Каза ми нещо веднъж, Илиас — заговори Перин. — Каза ми, че ако някога заобичам брадвата, трябва да я захвърля.
— Казах го.
— Мисля, че се отнася и за водачеството. Хората, които не искат титли, трябва да са тези, които ги получават, така ми се струва. Докато не забравям това, мисля, че бих могъл да се справя добре.
Илиас се засмя.
— Знамето изглежда добре, не мислиш ли?
— Приляга ми. Просто аз не съм му прилягал винаги.
— Дълбоки мисли като за ковач.
— Може би — Перин извади ковашката главоблъсканица от джоба си — онази, която бе намерил в Майен. Още не беше успял да я разглоби. — Не ти ли е хрумвало, че е странно ковачите да изглеждат толкова прости хорица, а точно те правят всичките проклети главоблъсканици, които са толкова трудни за отгатване?
— Никога не съм мислил за това. Е, значи си един от нас, най-после?
— Не — Прибра главоблъсканицата в джоба си. — Аз съм който съм. Най-после — не беше сигурен какво се е променило в него. Но може би проблемът бе в многото мислене над това.
Знаеше, че е намерил равновесието си. Никога нямаше да стане като Ноам, човека, изгубил се във вълка. И това бе достатъчно.
С Илиас загледаха армията. С тези по-големи портали Пътуването бе много по-лесно. Щяха да прехвърлят всички сражаващи се мъже и жени за по-малко от час. Мъжете вдигаха ръце към Перин и миришеха гордо. Връзката му с вълците не ги плашеше. Всъщност като че ли бяха по-малко притеснени, след като вече знаеха подробностите. Преди бе имало догадки. Въпроси. Сега започваха да се чувстват удобно с истината. И да се гордеят с нея. Техният предводител не беше обикновен човек. И това беше важно.
— Трябва да тръгвам, Перин — каза Илиас. — Тази нощ, ако мога.
— Знам. Последният лов започна. Върви с тях, Илиас. Ще се срещнем на север.
Възрастният Стражник сложи ръка на рамото му.
— Ако не се видим там, може би ще се срещнем в съня, приятелю.
— Това е сънят — каза с усмивка Перин. — И ще се срещнем отново. Аз ще те намеря, ако си с вълците. Добър лов, Дълъг зъб.
— Добър лов, Млади бико.
Илиас се стопи безшумно в тъмното.
Перин посегна към още топлия чук на кръста си. Беше мислил, че отговорността ще е още едно бреме на плещите му. Но сега, след като я бе приел, всъщност се чувстваше по-лек.