Стигнаха до коневръзите и двама изнервени коняри им подадоха юздите на конете. Галад свали щита си и се почувства ужасно уязвим, докато яхваше Храбър. Щом се намести на седлото, вдигна отново щита над главата си. Чуваше познатото далечно бръмчене на тетиви и свисъка на летящи стрели.
Никоя не летеше към него обаче.
Поколеба се. Увисналите във въздуха светлини го правеха видим като при пълнолуние, ако не и повече.
— Какво става? — попита Борнхалд. — Не улучиха ли? Стрелите падат далече извън лагера.
— Тролоци! — отекна вик. — Хиляди! Идват насам по пътя!
— Чудовища! — изрева друг. — Чудовища на Сянката! Светлина, истински ли са?
Галад махна на Борнхалд и препуснаха в галоп към пътя, Белите плащове се развяха зад тях.
Касапница.
Стотици стрели летяха откъм височините и поразяваха ордата Твари на Сянката. Те виеха и врещяха, някои се опитваха да побегнат към лагера на Галад, други — да се закатерят към стрелците. Взривяваха се във въздуха, земята под тях се надигаше, върху тях се сипеше огън. Преливащите на Айбара се бяха включили в битката.
Галад обхвана сцената с един поглед и извика:
— Пехота, вдигнете стена от щитове отсам лагера! Арбалетите — при онези развалини там. Легионите! Разделете се на осем ескадрона и се пригответе за атака!
Чедата бяха преди всичко конна сила. Хората му щяха да препуснат напред и да удрят тролоците на вълни, ескадрон след ескадрон, след това да се оттеглят зад стената от щитове на пехотата. Арбалетите щяха да изтощят редиците на тролоците, преди тежката конница да ги удари, лъковете — да ги прикриват, докато се връщат зад защитната линия.
Борнхалд кимна. Беше преди всичко отбранителна тактика, но беше съвсем уместна, поне докато Галад успее да разбере какво става.
Чу се тропот на копита и Биар спря галопиращия си кон до тях.
— Тролоци? Как… Това е Айбара! Довел е армия Твари на Сянката!
— Ако го е направил той, защо ги избива?
— Точно като в Две реки. Дейн, помниш ли какво направи той там? Тролоците нападат, Айбара се притича на помощ и така си печели поддръжка.
— С каква цел? — попита Борнхалд.
— Да ни заблуди.
— Да избие толкова тролоци, за да си спечели съюзници? — Борнхалд се намръщи. — Това е безсмислено. Ако Айбара може да командва хиляди тролоци, защо ще му трябваме ние?
— Умът му е болен, извратен — настоя Биар. — Ако няма нищо общо с появата на тролоците, защо се появи точно сега, едновременно с тях?
Е, в това имаше зрънце истина, трябваше да признае Галад.
— Засега това ни печели време да се престроим — рече той. — Борнхалд, Биар, искам конниците да са готови за атака веднага щом арбалетите приключат. Но предупредете хората да не оголваме фланговете си пред Айбара. Задръжте част от пехотата с пиките в подножията на височините. За всеки случай.
Тролоци падаха под дъжда от стрели. Но още и още продължаваха да извират от мъглата и се готвеха да настъпят нагоре по склона към силите на Перин.
— Как го разбра? — попита тихо Файле.
— Време е трите да се оттеглите в ариергарда — каза Перин вместо отговор. Погледна към Берелайн. Лицето ѝ беше пребледняло, но той знаеше, че е изкована от по-твърда стомана и едва ли е ужасена от кръвта. Защо миришеше така тревожно тогава?
— Веднага — каза Файле. — Но първо ми кажи.
— Беше логично — отвърна Перин. — Куполът трябваше да ни попречи да избягаме през портал. Но също тъй трябваше да ни тласне да продължим по пътя, като осуети Пътуването ни пряко до Андор. Стори ми се странно, че господин Джил е свърнал по пътя в нарушение на заповедите… но се случи, защото е бил убеден от хора, идващи от север, че нататък е непроходимо. Подставени от враговете ни, подозирам, за да ни отклонят насам. През цялото време са ни карали като стадо. Не чакаха да влезем в бой с Белите плащове, чакаха да тръгнем за Люгард колкото може по-бързо. Ако бяхме опитали напряко, сигурен съм, че щеше да се случи нещо, за да ни принуди да се върнем на пътя. Държали са на всяка цена да влезем в засадата им. Войската на Галад навярно не е влизала в плановете им — била е камъчето в ботуша им.
— Но тролоците. Откъде…
— Мисля, че трябва да е Портален камък — отвърна Перин. — Знаех, че тук ще последва някакво нападение. Не знам как, но го знаех. Почти бях сигурен, че ще са драгхари от небето или порта към Пътищата, която ни е убягнала. Но развалините, които посочи Арганда, изглеждат добро място за Портален камък. Трябва да е бил заровен, след като е пропаднал под реката, когато е променила руслото си. Тролоците не извират от земята. Мисля, че излизат от камъка.