— Това е капан — заключи той. — Вероятно са щели да ни нападнат много по-рано, но Белите плащове са се оказали на пътя им. И са решили да изчакат ние да се справим с тях. А ние тръгнахме. Тъй че…
— Тъй че нападнаха Дамодред и хората му — довърши Файле. — След като са заложили капана, са поискали поне да нанесат някакви щети на хора, с които може да се бият по-късно.
— Подозирам, че зад това стои някой от Отстъпниците.
— Отстъпник? — възкликна Алиандре. — Не можем да се бием с Отстъпник!
— В какво си мислеше, че влизаш, когато се присъедини към мен, Алиандре? — попита я Перин. — Воюваш за Преродения Дракон в самия Тармон Гай-дон. Ще се наложи да се изправим срещу Отстъпниците, рано или късно.
Тя пребледня, но за нейна чест кимна мълчаливо.
— Грейди! — извика Перин на ашамана, който мяташе огнени взривове по тролоците. — Усещаш ли още преливане?
— Само на моменти, милорд — викна в отговор Грейди. — Които и да са, не са много силни. И не се включват в битката. Мисля, че скачат заедно с тролоците тук и веднага се връщат да доведат още.
Значи не Отстъпник прехвърляше пряко тролоците. Това все още не означаваше, че ставащото не е дело на някой от тях. Просто не бяха решили да се въвлекат пряко.
— Вие трите се оттеглете веднага — каза Перин на Файле, Берелайн и Алиандре и надигна чука си. Тролоците бяха започнали атака по склона. Мнозина падаха под дъжда от стрели, но бяха толкова много, че скоро някои щяха да стигнат до билото. Време беше за бой.
— Не знаеш колко са, съпруже — каза Файле. — Продължават да идват. Ами ако ни надвият?
— Ако нещата тръгнат зле, ще се оттеглим през портал. Но няма да им позволя да се докопат до Белите плащове без бой — няма да оставя никого на тролоците, дори и тях. Те изоставиха Две реки, когато ни нападнаха. Е, аз няма да направя същото. Никога.
Файле изведнъж се наведе от седлото и го целуна.
— Благодаря ти.
— За какво?
— Затова, че си мъжът, който си — отвърна тя, обърна коня си и поведе назад другите две.
Перин поклати глава. Беше се безпокоил, че ще се наложи да накара Грейди да я овърже с Въздух и да я издърпа назад. Обърна се отново срещу настъпващите тролоци. Мъжете на Две реки не ги оставяха лесно да стигнат до билото. Стрелите им бяха на свършване обаче.
Стисна здраво Мах’алейнир. Отчасти съжаляваше, че ще го окъпе в кръв толкова скоро след рождението му, но повече се радваше. Тези тролоци и водачите им бяха причинили смъртта на Скокливец.
Юмрук тролоци прехвърли склона, с един от Сенчестите зад тях, и още един, с черен меч. Перин изрева и се спусна напред, вдигнал високо чука.
Галад изруга, обърна Храбър и посече някакъв тролок с глава на мечка. Тъмната гъста кръв бликна, но тия зверове бяха ужасно трудни за убиване. Беше слушал за тях, обучавал се беше с мъже, сражавали се с Твари на Сянката, и все пак издръжливостта им го изненадваше.
Трябваше три пъти да посече съществото, преди то да падне. Ръката му вече бе изтръпнала.
Хората му не се справяха добре. Бяха притиснати и вече нямаше място за пиките. Конните набези бяха свършили работа за известно време, но тежката му конница бе принудена да се оттегли до линиите на пехотата и цялата му сила бе изтласкана на изток. Единственото, което можеха да направят Чедата на коне, бе да секат дивашки с надеждата да останат живи.
Два тролока скочиха с ръмжене към него. Галад бързо посече единия във врата с Чапла улавя сребрушата, но съществото се свлече върху Храбър и той се олюля. Другият тролок прободе коня във врата.
Галад едва успя да скочи от седлото, докато Храбър рухваше на земята, и падна лошо. Глезенът му изпука болезнено.
Без да обръща внимание на болката, той успя да вдигне меча навреме и да отбие косата на чудовище с кафява козина, девет стъпки високо и вонящо на смърт.
Мъже в бяло връхлетяха сред гъстата гмеж от тролоци и във въздуха плисна зловонна кръв. След секунди Борнхалд стоеше до него задъхан, с кървав меч в ръка. Още четирима се скупчиха около Галад. Двама бяха паднали.
— Благодаря ви — каза Галад. — Къде са конете ви?
— Посечени — отвърна Борнхалд. — Сигурно са им заповядали да ги избиват.
— За да не можем да избягаме. Или да атакуваме — Галад се намръщи. Двайсет хиляди бойци доскоро изглеждаха голяма сила, но бойните линии бяха в бъркотия. А тролоците продължаваха да настъпват вълна след вълна. Северният сектор на бойната линия на Чедата се огъваше и тролоците там се вклиняваха, за да разделят войската му. Щяха да ги разцепят, а след това да ги притиснат в склона. Светлина!