— Към северната линия на пехотата! — ревна Галад и затича натам колкото му сили държат, макар глезенът му да изкрещя от болка. Още и още мъже се завтекоха след него. Дрехите им вече не бяха бели.
Галад знаеше, че повечето велики пълководци, като Гарет Брин например, не се сражават в първите редици. Бяха твърде важни, за да се излагат на риск, умовете им бяха нужни да организират боя. Навярно и той трябваше да направи същото, но в момента всичко се разпадаше и…
Мъжете му бяха добри. Стабилни. Но бяха неопитни с тролоци. Едва сега — докато тичаше по калната земя, огряна от надвисналите във въздуха глобуси, — си даде сметка колко неопитни са повечето. Имаше и ветерани, разбира се, но повечето му хора се бяха сражавали само с разпасани разбойници или бяха потушавали градски размирици.
Тролоците бяха друго. Виещите, ревящи и ръмжащи чудовища се биеха с бяс. Липсата им на воинска дисциплина се компенсираше от силата и яростта. И от глада. Мърдраалите с тях пък бяха достатъчно ужасни, за да разбият бойната линия и сами. Войниците му се огъваха.
— Стой! — ревна Галад, щом стигна до пробива в отбраната. Следваха го Борнхалд и петдесетина мъже. Съвсем недостатъчно. — Ние сме Чеда на Светлината! Не отстъпваме пред Сянката!
Не се получи. Пред лицето на неизбежния разгром цялата му система от разбирания започваше да се разпада. Чедата на Светлината не бяха защитени от праведността си. Падаха на откоси като жито пред сърп. Още по-лошото бе, че някои не се биеха доблестно, а ревяха от ужас и бягаха. Амадицийците можеше да разбере, но и много от Чедата също се предаваха.
Не бяха страхливци. Не бяха лоши бойци. Бяха просто хора. Обикновени хора. Не трябваше да е така.
Гален обърна конниците си за нова атака и удари предната линия на тролоците.
Перин натресе Мах’алейнир в главата на един тролок. Силата на удара отхвърли съществото настрани и — странно — кожата му зацвърча и задимя там, където го порази чукът. Това ставаше с всеки удар, сякаш допирът на Мах’алейнир ги изгаряше, макар самият Перин да усещаше само приятна топлина от дръжката.
Гален се вряза в чудовищата, разцепи ги на две орди, но труповете бяха толкова много, че за пиконосците бе трудно да настъпят. Щом конниците се отдръпнаха, мъжете от Две реки пристъпиха напред с лъковете и мечовете си.
Перин дръпна юздите на Стъпко и го спря. Пехотинците стягаха редиците си около него. Малко от хората му бяха паднали, но дори и един все пак беше твърде много.
Арганда спря коня си до него. Беше изгубил перата на шлема си някъде в боя, но се усмихваше широко.
— Рядко съм имал такава приятна битка, Айбара. Врагове, които да избиваш, без да изпитваш и капка жал, съвършено разположение и защитима позиция. Стрелци, за които може само да се мечтае, и Аша’ман, които да запушват пробивите! Сам успях да сваля над десет чудовища. Дори само заради този ден съм щастлив, че те последвах!
Перин кимна. Премълча, че една от причините да им е толкова лесно бе защото повечето тролоци притискаха Белите плащове. Тролоците бяха гадни, чудовищни същества, но бяха и много себични. Да щурмуват нагоре по склона срещу огнени кълба и дъжд от стрели само за да спечелят по-висока позиция срещу два конни отряда? По-добре да ударят по-лесния враг, а и това беше логична тактика. Когато трябва да се биеш на два фронта, първо разбиваш по-слабия.
Опитваха се да притиснат Белите плащове в стръмния склон колкото може по-бързо и ги бяха обкръжили плътно, без да оставят място за набези на конницата им, разпокъсваха ги на групи. Съществото, което ги водеше, разбираше от тактика. Да, това долу не беше дело на тролокски ум.
— Лорд Перин! — Гласът на Джори Конгар прокънтя над оглушителния вой на тролоците. — Наредихте да наблюдавам и да ви докладвам как се справят. Зле се справят, милорд. Ще ги избият.
Перин кимна, вдигна юмрук и махна отсечено. Грейди и Неалд стояха зад него на една скала, от която имаше добра гледка към пътя. Заповедта им бе да поразяват всеки мърдраал, който забележат. Перин искаше да задържи колкото може повече от тези същества далече от склона. Убийството само на един Чезнещ с меч или брадва можеше да струва живота на десетки хора. Най-добре бе да се избият с Огън, от разстояние. А и убийството на Чезнещ често поваляше цял юмрук свързани с него тролоци.
Аша’ман, Айез Седай и Мъдрите видяха сигнала му и от дланите им захвърча огън, мълнии засвяткаха от небето и изтласкаха тролоците надолу. Пехотата на Перин се отдръпна за кратък отдих.