Издъхващото чудовище рухна върху него и го притисна в земята. Болката го пронизваше, но Галад стисна зъби, пусна меча и се опита да избута трупа настрани. Борнхалд изруга дивашки и отби нападението на друг тролок с глиганска зурла.
Най-сетне Галад се измъкна изпод вонящия труп. Двама мъже в бяло — Тром и Биар, се биеха отчаяно, за да стигнат до него. Тролоците бяха безчет, а повечето Чеда наоколо бяха паднали.
Докато Галад посягаше за меча си, един конник изригна от сенките и тролоците от север. Айбара. Дръпна юздите, стовари огромния си чук върху тролока глиган и чудовището се свлече без дъх на земята. Айбара скочи от коня си, докато Борнхалд се добра до Галад, за да му помогне да се изправи.
— Ранен ли си? — попита Айбара.
— Глезенът ми е счупен — отвърна Галад.
— На коня ми.
Галад не възрази. Беше разумно. Почувства се неловко обаче от помощта на Борнхалд. Хората на Айбара се изсипваха около тях и отблъскваха тролоците. След като армията на Айбара се беше притекла на помощ, мъжете на Галад вече се събираха и прегрупираха.
Връхлитането по склона беше опасен риск, но след като се озова на гърба на коня на Айбара, Галад видя, че рискът е оправдан. Атаката бе разкъсала тролоците и те се пръскаха и бягаха. Отгоре се изсипа огън, изгори един мърдраал и цели юмруци свързани с него тролоци западаха.
Все още предстоеше много бой, но вълната се обръщаше. Силите на Айбара бяха отрязали сектор от бойното поле около водача си — а също и около Галад, — малко пространство за дишане, за да обмисли следващия етап от атаката.
Галад се обърна към Айбара, докато той оглеждаше тролоците с пронизващите си очи.
— Сигурно мислиш, че спасяването ми ще повлияе на решението ми за присъдата.
— Не би било зле — промърмори Айбара.
Галад повдигна вежда. Не бе очаквал точно този отговор.
— Хората ми намират за подозрително, че се появи толкова скоро преди тролоците.
— Е, могат да мислят каквото си искат — отвърна Айбара. — Едва ли ще ги разубедя, каквото и да кажа. В известен смисъл това бе по моя вина. Тролоците бяха тук, за да убият мен. Просто се усетих, преди да задействат капана си. Радвай се, че не ви оставих на тях. Вие Белите плащове ми причинихте почти толкова беди, колкото и те.
Странно, Галад усети, че се усмихва. Този Перин Айбара излъчваше някаква непресторена откровеност. Човек едва ли можеше да желае нещо повече от един съюзник.
„Съюзници ли сме тогава? — помисли Галад и кимна на приближилите се Тром и Биар. — Може би засега.“ Но повярва на Айбара. Да, на света може би имаше хора, които можеха да скроят сложен заговор като този само за да спечелят с коварство благоволението му. Валда бе от тях.
Айбара не беше. Наистина бе откровен. Ако беше искал да разчисти Чедата от пътя си, щеше да ги избие и да продължи.
— Така да бъде, Перин Айбара — каза Галад. — Обявявам наказанието ти тази нощ, в този момент.
Перин се намръщи и извърна очи от бойното поле.
— Какво? Сега?!
— Отсъждам, като наказание, да заплатиш кръвната цена на семействата на загиналите Чеда в размер на петстотин корони. Също така ти повелявам да воюваш в Последната битка с цялата мощ, която можеш да събереш. Направи тези неща и те обявявам за освободен от вина.
Моментът за тази прокламация бе необичаен, но Галад беше взел решението си. Все пак щяха да воюват и един от тях може би щеше да падне. Искаше Айбара да знае присъдата си, за всеки случай.
Айбара го изгледа мълчаливо и кимна.
— Приемам присъдата ти за честна, Галад Дамодред.
И му подаде ръка.
— Същество на мрака!
Някой се задвижи зад Айбара. Смътна фигура, която извади меча от ножницата, съсък и блеснал метал. Очите на Биар, лумнали от гняв. Беше застанал готов за удар в гърба на Айбара.
Айбара се обърна рязко. Галад вдигна меча си. И двамата закъсняха.
Но ударът на Джарет Биар не последва. Стоеше с вдигнатото оръжие замръзнал, от устните му закапа кръв. Падна на колене, а след това се смъкна на земята в нозете на Айбара.
Борнхалд стоеше зад него, с разширени от ужас очи. Погледна меча си.
— Аз… не беше редно да удари човек в гърба, след като той ни спаси. Беше… — пусна меча си и се дръпна от трупа на Биар.
— Ти направи каквото трябваше, Чедо Борнхалд — промълви със съжаление Галад и поклати глава. — Беше добър офицер. Неприятен понякога, да, но смел. Съжалявам, че го загубих.
Айбара погледна настрани, сякаш очакваше да го връхлетят други Чеда.