— От самото начало този търсеше повод да ме види мъртъв.
Борнхалд го изгледа с все още пълни с омраза очи, после почисти меча си от кръвта и го прибра в ножницата. Тръгна към района, където събираха ранените. Пространството около Айбара и Галад ставаше все по-безопасно, тролоците отстъпваха, бойните редици се стягаха, запълнени от хората на Айбара и оцелелите Чеда.
— Той още си мисли, че съм убил баща му — рече Айбара.
— Не — отвърна Галад. — Според мен вече е убеден, че не си. Но те е мразил твърде дълго, лорд Айбара, а по-дълго е обичал Биар — Поклати глава. — Да убиеш приятел… Понякога е болезнено да направиш каквото трябва.
— Трябва да идеш при ранените — изсумтя Айбара.
Вдигна чука си и се загледа натам, където боят все още бе в разгара си.
— Достатъчно добре съм да се бия, ако съм на коня ти.
— Ами хайде тогава — Айбара го изгледа накриво. — Ще стоя до теб обаче, за всеки случай. Ако ми се стори, че може да паднеш.
— Благодаря ти.
— Обичам си коня.
Галад се усмихна.
И двамата поеха към грохота на битката.
Глава 42
По-силна от кръвта
Гавин отново седеше в малката скромна стаичка в покоите на Егвийн. Беше изтощен, но предвид преживяното, включително и Цяра, това не бе изненадващо.
Вниманието му бе погълнато от новото вътрешно усещане. Онзи великолепен цвят, разцъфнал дълбоко в ума му, връзката към Егвийн и чувствата ѝ. Беше чудо, утеха и радост. Усетът за нея му даваше възможността да знае, че е жива.
Можеше да долови приближаването ѝ, тъй че стана миг преди вратата да се отвори.
— Гавин — каза тя, след като пристъпи вътре, — не бива да ставаш в твоето състояние. Моля те, седни.
— Добре съм — отвърна той, но се подчини.
Тя седна срещу него. Външно беше спокойна и ведра, но Гавин долови, че е съкрушена от събитията през нощта. Слуги все още се оправяха с петната кръв и с телата, а Чубайн държеше нащрек цялата Кула и проверяваше всяка Сестра. Беше се появила още една убийца. Бяха загубили двама войници и един Стражник, докато я обезвредят.
Да, усещаше бурята от чувства зад това спокойно лице. През последните няколко месеца бе започнал да мисли, че Айез Седай може би се учат да не изпитват нищичко. Връзката му даваше доказателство за противното. Егвийн чувстваше. Просто не позволяваше на чувствата да се издадат на лицето ѝ.
Докато гледаше лицето ѝ и усещаше бурята в сърцето ѝ, Гавин — за първи път — видя отношенията между Стражник и Айез Седай в съвсем друга светлина. Стражниците не бяха просто телохранители. Бяха тези — единствените, — които виждаха истината за ставащото в душата на Айез Седай. Колкото и вещи да ставаха Айез Седай в прикриването на чувствата си, техният Стражник знаеше, че зад маската има нещо много повече.
— Намерихте ли Месаана? — попита той.
— Да, въпреки че ни отне известно време. Беше се въплътила в една Айез Седай, Данел, от Кафявата Аджа. Намерихме я в стаята ѝ, бръщолевеше като малко дете. Вече се беше подмокрила. Не знам какво ще правим с нея.
— Данел. Не я познавам.
— Живееше усамотено — отвърна Егвийн. — Сигурно затова я е избрала Месаана.
Поседяха мълчаливо.
— Е? — най-сетне отрони Егвийн. — Как се чувстваш?
— Знаеш как се чувствам — отвърна искрено Гавин.
— Попитах просто за да започнем разговор.
Той се усмихна.
— Чувствам се чудесно. Удивително. В мир. И загрижен, и притеснен, тревожен. Като теб.
— Нещо трябва да се направи със сеанчанците.
— Съгласен. Но не това те тревожи. Притеснена си за това как не ти се подчиних, но в същото време знаеш, че постъпих правилно.
— Не е вярно, че не си се подчинил — каза Егвийн. — Казах ти да се върнеш.
— Мораториумът за пазенето на стаята ти не беше вдигнат. Можеше да разстроя планове, да предизвикам смут и да подплаша убийците.
— Да — отвърна тя. Чувствата ѝ станаха още по-тревожни. — Но ти спаси живота ми.
— Как влязоха? — попита Гавин. — Не трябваше ли да се събудиш, когато слугинята е задействала преградите ти?
Тя поклати глава.
— Бях потънала дълбоко в съня, биех се с Месаана. Имаше стражи на Кулата наблизо, за да чуят сигнала за тревога. Всички ги намериха мъртви. Изглежда, убийците са очаквали да се върна бежешком. Оставили са един от своите в преддверието, за да ме убие, след като заловя другите двама — Егвийн направи гримаса. — Можеше и да се получи. Очаквах Черната Аджа… или може би Сив.
— Пратих предупреждение.
— Пратеникът също е намерен мъртъв — тя го погледна. — Ти постъпи правилно тази нощ, но все пак се безпокоя.