— Би могъл да… — Перин спря, обърна се и затича през бойното поле.
Галад забърза след него. Перин спря до една купчина тролоци и започна да разбутва телата настрана. Галад чу много смътен звук. Стон. Помогна да изместят един мъртъв звяр с глава на ястреб, чиито толкова човешки очи гледаха безжизнено.
Под него един младеж погледна нагоре и примига. Беше Джерум Нус, от Чедата.
— О, Светлина — изхриптя младият мъж. — Боли. Мислех, че съм мъртъв. Мъртъв.
Хълбокът му беше разпран. Перин коленичи припряно, вдигна главата на момчето и му даде да пие вода, докато Галад вадеше превръзка да стегне раната. Беше дълбока. Нещастното момче щеше да умре със сигурност. Щеше…
„Не — осъзна Галад. — Имаме Айез Седай.“ Трудно му бе да свикне с тази мисъл.
Джерум плачеше от радост, стиснал Перин за ръката. Момчето изглеждаше обезумяло. Като че ли златните очи изобщо не го плашеха.
— Пий, момче — каза му Перин. — Няма страшно. Намерихме те. Ще се оправиш.
— Сякаш ревах часове — отрони младокът. — Но бях толкова слаб, а те бяха върху мен. Как… как ме намерихте?
— Имам добър слух — каза Перин, кимна на Галад и двамата надигнаха младежа, Перин под мишниците, а Галад го хвана за краката. Внимателно го понесоха през бойното поле. Младежът продължи да ломоти несвързано, вече изпадаше в несвяст.
Встрани от бойното поле Айез Седай и айилските Мъдри церяха ранените. Когато Галад и Перин се приближиха, една светлокоса Мъдра — не изглеждаше и с ден по-голяма от Галад, но говореше с тон на престаряла майка — затича към тях. Започна да ги хока, че са вдигнали Нус, и посегна да докосне главата му, но спря и попита:
— Даваш ли ми разрешението си, Галад Дамодред? Този е стигнал много далече, за да говори от свое име.
Галад бе настоял всяко Чедо да има избор да откаже Цяра, каквато и да е раната му. Айез Седай и Мъдрите не бяха харесали това, но Перин бе повторил заповедта. Него сякаш го слушаха. Странно. Галад рядко бе срещал Айез Седай, които да се вслушват в заповеди, да не говорим за мнения на мъж.
— Да — отвърна той. — Изцерете го.
Мъдрата се захвана за работа. Повечето Чеда бяха отказали Цяра, макар някои да премислиха, след като самият Галад го прие. Дишането на Нус се успокои, раната се затвори. Мъдрата не му даде пълния Цяр — само колкото да преживее деня. Очите ѝ бяха измъчени, по-уморени дори отколкото се чувстваше Галад — преливащите се бяха сражавали цялата нощ, а след това бяха продължили с изцеряванията.
Галад и Перин тръгнаха обратно към бойното поле. Не бяха единствените, които търсеха ранени, разбира се. Самият Перин можеше отдавна да се е върнал в лагера да си почине. Но не го беше направил.
— Мога да ти предложа друга възможност — каза Перин, докато крачеха. — Вместо да останете тук, в Геалдан, на няколко недели от целта си. Мога да ви прехвърля в Андор още тази вечер.
— Хората ми няма да се доверят на това Пътуване.
— Ще го направят, ако им заповядаш — отвърна Перин. — Каза, че ще воювате редом до Айез Седай. Е, не виждам някаква разлика между едното и другото. Ела с мен.
— Ще ни позволиш да се присъединим към вас значи?
Перин кимна.
— Да. Ще трябва да ми дадеш клетва обаче.
— Що за клетва?
— Ще бъда откровен с теб, Галад. Не мисля, че ни остава много време. Няколко недели може би. Е, смятам, че ще имаме нужда от вас, но на Ранд няма да му допадне идеята с Белите плащове в бойните редици без надзор. Тъй че искам да ми се закълнеш, че ще ме приемете като ваш командир, докато Последната битка свърши.
Галад се поколеба. Зазоряването вече бе близо. Всъщност можеше и да е дошло зад тежките облаци.
— Разбираш ли какво дръзко предложение ми направи току-що? Лорд Капитан-командирът на Чедата на Светлината да се подчини на заповедите на когото и да било, щеше да е забележително. Но на теб, човека, когото съвсем наскоро осъдих като убиец? Човека, за когото повечето Чеда са убедени, че е Мраколюбец?
Перин се извърна към него.
— Идвате с мен сега и ще ви отведа на Последната битка. Без мен… кой знае какво ще се случи?
— Ти каза, че ще е нужен всеки меч — отвърна Галад. — Би ли ни оставил?
— Да. Ако не получа тази клетва, ще го направя. Ранд лично може да се върне за вас обаче. В мое лице знаеш какво получавате. Ще бъда честен с теб. Единственото, което ще искам, е хората ти да стоят в строя, а след това да се бият където им се каже, когато дойде битката. Ранд… Е, можете да ми откажете. На него ще ви е много по-трудно да откажете. И едва ли ще ви хареса изобщо, когато все пак кажете „да“.
Галад се намръщи.