— Ти си странно убедителен човек, Перин Айбара.
— Споразумяхме ли се? — Перин протегна ръка.
Галад я стисна. Не беше заради заплахата. Спомни си гласа на Перин, когато намери ранения Джерум. Състраданието в него. Никой Мраколюбец не можеше да го изиграе.
— Имаш клетвата ми — заяви Галад. — Приемам те за мой военен командир до края на Последната битка — изведнъж се почувства още по-слаб, въздъхна и седна на близкия камък.
— И ти имаш клетвата ми — каза Перин. — Ще се старая за хората ти да се грижат като за всички други. Поседни тук и си почини. Ще претърся ония храсталаци там. Слабостта скоро ще отмине.
— Слабостта?
— Знам какво е да бъдеш уловен в нуждите на тавирен. Светлина, знам го много добре — погледна Галад в очите. — Чудил ли си се изобщо защо се озовахме тук, на едно и също място?
— С хората ми предположихме, че е защото Светлината те постави на пътя ни. За да можем да те накажем.
Перин поклати глава.
— Изобщо не е това. Истината, Галад, е, че явно имах нужда от вас. И затова се оказахте тук.
Обърна се и се отдалечи.
Алиандре грижливо сгъна превръзката и я подаде на минаващия покрай нея гай-шайн. Пръстите му бяха дебели и мазолести, лицето му — скрито под качулката на халата му. Помисли си, че може би е Ниаген, Лишения от братство, по когото се беше увлякла Ласайл. Това все още дразнеше Файле, но Алиандре не можеше да си обясни защо. Един айилец всъщност щеше добре да подхожда на Ласайл.
Започна да навива нова превръзка. Седяха на една полянка недалече от бойното поле, обкръжена от трънливи храсти и горички кожолист. Хладният въздух бе тих, ако не се брояха стоновете на ранените наблизо.
Алиандре отряза нова ивица плат от ризата. Сега ставаше на превръзки. Не беше голяма загуба. Не личеше да е била хубава.
— Битката свърши — каза Берелайн тихо. Двете с Файле работеха наблизо, седнали на трикраки столчета една срещу друга.
— Така изглежда — отвърна Файле.
Замълчаха. Алиандре повдигна вежда, но и тя не каза нищо. Нещо ставаше между тези двете. Защо изведнъж започнаха да се преструват на толкова големи приятелки? Преструвката като че ли бе заблудила много мъже в лагера, но Алиандре можеше да види истината в начина, по който присвиваха устни, щом се погледнеха. Беше понамаляло, откакто Файле бе спасила живота на Берелайн, но не бе изчезнало напълно.
— Права беше за него — подхвърли Берелайн.
— Казваш го все едно, че си изненадана.
— Рядко греша, стане ли дума за мъже.
— Съпругът ми не е като другите мъже. Това… — Файле млъкна и погледна към Алиандре, присвила очи.
„Кръв и пепел“, помисли си Алиандре. Седеше прекалено далече от тях и се налагаше да се напряга, за да подслуша. Това бе подозрително.
Двете замълчаха отново. „Да. Пренебрегвайте ме. Аз съм само една глупава жена, която се мъчи да е в крак.“ Файле и Берелайн не мислеха това, разбира се, както и мъжете на Две реки изобщо не си бяха мислили, че Перин е неверен. Накарай ги да седнат кротко и ги попитай — сериозно ги накарай да помислят — и ще стигнат до извода, че трябва да се е случило нещо друго.
Но такива неща като предубеждения и предразсъдъци стигаха по-дълбоко от мислите. Какво си мислеха другите две за Алиандре и какво инстинктивно усещаха, бяха две различни неща. А и тя наистина беше глупава жена, която се мъчеше да е в крак.
Най-добре е да знаеш в какво е силата ти.
Продължи да реже превръзки. Файле и Берелайн бяха настояли да останат. Алиандре не можеше да си иде. Не и докато двете се държаха толкова проклето обаятелно напоследък. А и нямаше нищо против работата. В сравнение с плена ѝ от айилците това всъщност бе доста приятно. За жалост двете не се върнаха към разговора си. Всъщност Берелайн стана, разочарована сякаш, и тръгна към другия край на полянката.
Алиандре можеше направо да усети студа, лъхащ от нея. Берелайн спря при други, които навиваха ивици плат. Алиандре стана, взе столчето си, ножиците и плата и отиде при Файле.
— Не помня да съм я виждала някога толкова сприхава — подхвърли, докато сядаше.
— Не обича да греши — отвърна Файле. Въздъхна и поклати глава. — Тя гледа на света като на мрежа от полулъжи и изводи, приписва сложни мотиви на най-простите хора. Подозирам, че това я прави много добра в дворцовата политика. Но не бих искала да живея по този начин.
— Много е умна — рече Алиандре. — Наистина разбира от някои неща, Файле. Разбира света. Просто ѝ убягват някои неща, като на повечето от нас.
Файле кимна разсеяно.