— Най-много ми е жал, че въпреки всичко това не вярвам, че изобщо е била влюбена в Перин. Гонеше го за забавление, за политическа изгода и за Майен. В крайна сметка беше повече предизвикателство, отколкото нещо друго. Може да го е харесвала, но нищо повече. Бих могла, навярно, да я разбера, ако се беше влюбила.
Алиандре си замълча и продължи да реже превръзки. Натъкна се на хубава синя копринена риза в купчината. Наистина хубава — не биваше да стане на превръзки! Подпъхна я между други две и ги задели до себе си уж на купчина, която се кани да нареже.
След малко дойде Перин, последван от двама носачи с оцапани с кръв дрехи. Запъти се веднага към Файле, седна на столчето на Берелайн и отпусна великолепния си чук на тревата. Изглеждаше изтощен. Файле му намери нещо за пиене и заразтърква рамото му.
Алиандре се извини и остави Перин с жена му. Тръгна към Берелайн, която стоеше в другия край и отпиваше от чашката чай, гребнат от котлето на огъня.
Алиандре също си наля чай и го задуха да изстине.
— Наистина са добри един за друг — рече тя. — Не мога да твърдя, че съжалявам, че виждам този резултат.
— Всяка връзка заслужава да бъде предизвикана — отвърна Берелайн. — Ако тя беше загинала в Малден — твърде възможен изход, — той щеше да има нужда от друга до себе си. За мен обаче не е голяма загуба да откъсна очите си от Перин Айбара. Щеше да ми е приятно да направя връзка с Преродения Дракон чрез него, но ще има други възможности — изобщо не изглеждаше толкова разочарована, колкото допреди няколко мига. Всъщност като че ли бе възвърнала пресметливостта си.
Алиандре се усмихна. Умна жена. Файле трябваше да види, че съперничката ѝ е надвита, за да си помисли, че заплахата е отминала. Точно затова Берелайн толкова явно бе издала разочарованието си.
Алиандре отпи от чая и каза:
— Значи за теб бракът не значи нищо повече от сметки? От спечелени изгоди?
— Има я също и радостта от лова, възбудата от играта.
— Ами любовта?
— Любовта е за онези, които не управляват — отвърна Берелайн. — Една жена струва много повече от способността ѝ да сключи изгоден брак, но аз трябва да се погрижа за Майен. Ако влезем в Последната битка, без да съм си осигурила съпруг, това поставя наследяването в опасност. А когато в Майен има криза за наследството, Тийр винаги бърза да се наложи. Любовта е недопустимо разсейване, което не…
Изведнъж млъкна и изражението ѝ се промени. Какво ставаше? Алиандре се извърна намръщена — и видя причината.
Галад Дамодред бе излязъл на поляната.
По бялата му униформа имаше кръв и изглеждаше изтощен. Но въпреки всичко стоеше с изправени рамене и лицето му бе ведро. Изглеждаше почти прекалено красив, за да е човек, с това съвършено мъжествено лице и изящната си стройна фигура. И очите! Като дълбоки тъмни езера. Направо сякаш сияеше.
— Та… какво казвах? — попита Берелайн, без да откъсва очи от Дамодред.
— Че в живота на един водач няма място за романтични чувства.
— Да — промълви Берелайн някак разсеяно. — Просто е неразумно.
— Абсолютно.
— Аз… — почна Берелайн, но Дамодред се обърна към тях и тя спря, щом погледите им се срещнаха.
Алиандре потисна усмивката си. Дамодред дойде при тях и направи два съвършени поклона, по един за всяка, макар че май изобщо не забеляза Алиандре.
— Ми… милейди Първа — заговори той. — Лорд Айбара ме уверява, че докато сте подхождали за тази битка, сте го умолявали за мен.
— Глупаво беше — отвърна Берелайн. — Боях се, че ще ви нападне.
— Ако страхът от това прави човек глупак, значи глупаците сме двама. Бях сигурен, че хората ми ще паднат от бойците на Айбара.
Тя му се усмихна. Как бързо бе забравила всичко казано допреди миг!
— Ще желаете ли чай? — попита някак с неудобство Дамодред и посегна към наредените на кърпа до огъня чашки.
— Вече пия, благодаря.
— Все пак, още мъничко? — попита той, клекна и наля чашка.
— Мм…
Той се изправи, вдигна чашката и чак сега видя, че тя всъщност държи чаша.
— Режем превръзки за ранените — каза Берелайн. — Сигурно бихте могли да помогнете.
— О, разбира се — подаде на Алиандре чашката, която бе налял. Берелайн — без да откъсва очи от него — също ѝ подаде своята, без да съзнава какво прави.
Алиандре се усмихна широко — вече държеше три чашки, — щом двамата тръгнаха към купчините плат за рязане. Това наистина можеше да тръгне добре. Най-малкото щеше да разкара проклетите Бели плащове от кралството ѝ.
Тръгна към Файле и Перин. И щом седна, измъкна синята копринена риза от купчината, която бе заделила да нареже.