— Но, Лини, ние отиваме в Кемлин — възрази Мургейз.
— И утре няма да е късно, чедо. Тази нощ празнувате — изгледа ги преценяващо. — И докато не се ожените, не мисля, че е безопасно да оставате насаме.
Мургейз се изчерви.
— Лини! Отдавна не съм на осемнайсет!
— Да, не си. На осемнайсет се омъжи прилично. Да ти дърпам ушите ли трябва?
— Но…
— Идваме, Лини — каза Таланвор.
Мургейз го погледна ядосано и той се намръщи.
— Какво?
— Не си попитал.
Той се усмихна и я притегли към себе си.
— Мургейз Траканд, ще станеш ли моя жена?
— Да — отвърна тя. — Ела да намерим Перин най-после.
Перин дръпна клона и той се отчупи. Посипа се облаче ситна дървесна прах.
— Стана нощес, милорд — рече Кевлин Тор. — Цялата горичка, мъртва и изсъхнала за една нощ.
Поне стотина дървета.
Перин пусна клона и изтупа ръцете си.
— Не е по-лошо от онова, което вече сме виждали.
— Но…
— Не се безпокой. Прати хора да ги отсекат за огньовете. Като гледам, ще горят много добре.
Кевлин кимна и тръгна. Други секачи обикаляха дърветата угрижено. Дъб, ясен и бряст да увехнат за една нощ беше достатъчно зле. Но да увехнат и след това да изсъхнат все едно, че са били мъртви от години? Беше си наистина за притеснение. Перин реши да не го обсъжда, за да не се плашат хората още повече.
Тръгна към лагера и кънтенето на наковалните. Бяха изкупили, всяко парче желязо и стомана, което можеха да намерят в Бели мост. Хората с охота го разменяха за храна и Перин се бе сдобил с пет ковачници, с мъже, които да ги местят и нагласят, както и с чукове, сечива и въглища.
Можеше и да е спасил някои в града от глад. Поне за малко.
Ковачите бухаха неспирно с чуковете. Дано само да не беше преуморил с работа Неалд и другите. Изкованите със Силата оръжия щяха да донесат на хората му решително предимство. Неалд така и не бе успял да проумее какво точно бе направил при помощта си в изковаването на Мах’алейнир, но Перин не се беше изненадал. Онази нощ бе неповторима. Отпусна ръка върху чука и усети смътната му топлина. Помисли си за Скокливец.
Но Неалд все пак се бе досетил как да прави остриета, които няма да се затъпяват или чупят. Колкото повече го практикуваше, толкова по-остри ръбове можеше да направи. Айилците вече бяха започнали да искат от тях за върхове на копията си и Перин бе наредил на Неалд първо да се погрижи за тях. Поне това им дължеше.
На терена за Пътуване в края на огромния лагер Грейди стоеше в кръг с Анура и Масури — поддържаха отворен портал за последната група цивилни, поискали да напуснат. Групата за Кемлин. С тях бе изпратил вестоносец до Елейн. Скоро трябваше да се срещне с нея. Не знаеше дали трябва да се безпокои от това, или не. Времето щеше да покаже.
През портала се връщаха други, подкарали коли с храна, закупена в Кемлин, където все още можеше да се намерят продукти. След малко зърна Файле, вдигна ръка и ѝ махна.
— С Бавин всичко ли е наред? — попита я, щом дойде. Беше ходила до палатката на интенданта.
— Всичко.
— Канех се да ти го кажа от доста време… не мисля, че е особено честен.
— Ще го държа специално под око — отвърна тя и замириса насмешливо.
— Берелайн прекарва все повече време с Белите плащове — рече Перин. — Май е хвърлила око на Дамодред. Остави ме на мира най-после.
— Тъй ли?
— Да. И оповести прокламация, в която осъжда слуховете за мен и нея. Светлина, хората като че ли наистина ѝ повярваха. Притеснявах се, че ще го приемат като знак на отчаяние!
Файле замириса удовлетворено. Той сложи ръка на рамото ѝ и каза:
— Не знам какво направи, но ти благодаря.
— Знаеш ли каква е разликата между сокол и ястреб, Перин?
— Големината най-вече. И формата на крилете. Соколът повече прилича на стрела.
— Соколът е по-добър летец — каза Файле. — Убива с клюна и може да лети бързо и устремно. Ястребът е по-бавен и по-силен. Превъзхожда в улавянето на плячка, която се движи по земята. Обича да убива с ноктите си, като напада отгоре.
— Да де, знам. Но не значи ли това, че ако двамата видят заек, ястребът ще е по-добър в хващането му?
— Точно това значи — тя се усмихна. — Ястребът е по-добър в хващането на заека. Но, виждаш ли, соколът е по-добър в лова на ястреба. Прати ли вестоносец до Елейн?
Жени. Така и не можеше да ги разбере. Но поне веднъж това сякаш бе за добро.
— Пратих. Надявам се, че ще можем да се срещнем скоро с нея.
— В лагера вече обсъждат кого ще вземеш с теб.
— Какво има да се обсъжда? Ти ще си. Ти ще знаеш най-добре как да се спогодим с Елейн, макар че ако Алиандре е с нас, няма да навреди.