— А Берелайн?
— Тя може да остане в лагера — каза Перин. — Да наглежда нещата тук. Вече ходи последния път.
Файле замириса още по-удовлетворено.
— Трябва да… — млъкна и се намръщи. — Е, май и последното листо най-после капна.
— Какво? — Перин се обърна. Файле гледаше към малка група, запътена към тях. Старата Лини, а след нея Мургейз и Таланвор, вторачени един в друг като двойка, връщаща се от първия си Бел Тин. — Хм. Мислех, че не го харесва. Или че и да го харесва, няма да се омъжи за него.
— Решенията се променят — каза Файле. — Много по-бързо от чувствата — миризмата ѝ бе смътно сърдита. Не беше простила съвсем на Мургейз, но и не беше вече открито враждебна към нея.
— Перин Айбара — заговори Мургейз. — Ти си най-близкото нещо до лорд, което има този лагер, освен моя доведен син. Но не би било редно син да венчае майка си, тъй че предполагам, че ставаш. Този мъж поиска ръката ми за брак. Ще изпълниш ли церемонията?
— Много криво молиш за помощта ми, Мургейз — отвърна той.
Тя го изгледа с присвити очи. Файле също го погледна и замириса ядосано. Перин въздъхна. Колкото и да се дърлеха помежду си, винаги бяха готови да се нахвърлят върху мъж, щом каже нещо не на място, та дори и да е самата истина.
Мургейз обаче се овладя.
— Съжалявам. Не исках да оскърбя авторитета ти.
— Няма нищо. Все пак имаш причина да го оспорваш.
— Не — Мургейз изправи рамене и стана сякаш по-висока. Светлина, колко умееше да прилича на кралица, щом пожелаеше. Как им беше убягнало преди. — Ти си лорд, Перин Айбара. Действията ти го доказват. Две реки са благословени заради теб, а може би и Андор. Стига да останеш част от Андор.
— Така смятам — увери я Перин.
— Е, ако направиш това за мен — рече тя и погледна към Таланвор, — ще говоря с охота за теб на Елейн. Може да се уредят някои неща, да се присъдят и титли. Подобаващи титли.
— Ще приемем предложението ти — заговори бързо Файле, преди Перин да е успял да отвори уста. — Но ние, с нейно величество, ще решим дали присъждането на титли е… най-подходящото в случая.
Перин я изгледа. Не можеше да мисли за отцепване на Две реки в отделно кралство, нали? Никога не го бяха обсъждали откровено, но го беше окуражавала да вее знамето на Манедерен. Е, трябваше да си поговорят за това.
Видя, че Галад Дамодред крачи към тях. Берелайн бе до него, както винаги напоследък. Мургейз, изглежда, го бе известила. Галад пъхаше нещо в джоба си. Някакво писмо като че ли, с червен печат. Откъде го бе получил? Изглеждаше притеснен, макар че лицето му грейна, щом се приближи. Кимна на Перин, прегърна майка си, а след това — със сдържан поглед, но сърдечно — поздрави Таланвор.
— Каква церемония бихте искали? — попита Перин Мургейз. — Познавам само обичая на Две реки.
— Вярвам, че простите клетви ще са достатъчни — отвърна тя. — Достатъчно стара съм за уморително дълга церемония.
— Изглежда ми подходящо.
Галад се отдръпна встрани, а Мургейз и Таланвор стиснаха ръцете си.
— Мартин Таланвор — заговори тя. — Получила съм от тебе повече, отколкото заслужавам, за по-дълго, отколкото съм вярвала, че ще го имам. Ти твърдеше, че любовта на един прост войник е нищо пред мантията на кралица, но аз заявявам, че стойността на един мъж не е в титлата, а в душата му. Видяла съм от тебе храброст, всеотдайност, вярност и любов. Видяла съм в тебе сърцето на принц, сърцето на мъж, готов да остане верен, когато стотици около него изменят. Заклевам се, че те обичам. И под Светлината се заклевам, че не ще те напусна. Заклевам се да те ценя вечно и да те имам за свой съпруг.
Берелайн извади кърпа и попи ъгълчетата на очите си. Е, жените винаги плачат на такива неща като женитбите. Макар че и Перин… хм, и неговите очи май се поовлажниха малко. Може пък да беше от слънчевата светлина.
— Мургейз Траканд — заговори Таланвор. — Влюбих се в теб заради начина, по който се отнасяше с хората около теб като кралица. Видях жена, която поема дълга не просто с чувство за отговорност, а със страст. Дори когато не ме различаваше от другите стражи, ти се отнасяше към мен с доброта и уважение. Така се държеше с всички свои поданици. Обичам те заради твоята доброта, ум, сила и воля. Дори един от Отстъпниците не можа да те прекърши. Ти се спаси от него, когато си мислеше, че си напълно под неговата власт. Най-ужасните тирани не можаха да те прекършат дори когато те държаха в шепата си. Шайдо не можаха да те прекършат. Друга на твое място щеше да е изпълнена с омраза, ако е преживяла каквото преживя ти. Но ти… ти израсна в човек, достоен за възхищение, за обич и почит. Заклевам се, че те обичам. И под Светлината се заклевам, че никога, никога не ще те напусна. Заклевам се да те ценя вечно и да те имам за своя съпруга. Заклевам се, Мургейз, макар че част от мен все още не може да повярва, че това наистина се случва.