Выбрать главу

И останаха така, вторачени един в друг, все едно Перин изобщо го нямаше.

Той се покашля.

— Ами… добре тогаз. Женени сте — трябваше ли да им даде съвет? Как дава човек съвет на Мургейз Траканд, кралица и майка на деца на неговите години? Той само сви рамене. — Хайде, да ви няма.

Файле до него замириса насмешливо и леко разочаровано. Лини изсумтя на изпълнението на Перин, но подкара Мургейз и Таланвор пред себе си. Галад му кимна, а Берелайн приклекна в реверанс. Тръгнаха си и Берелайн подхвърли колко внезапно и бързо е станало.

Файле му се усмихна и каза:

— Ще трябва да станеш по-добър във венчавките.

— Нали казаха да е просто.

— Всички казват така — отвърна Файле. — Но можеш да си придадеш малко повече тежест, дори да е кратко. Ще поговорим за това. Следващия път ще се справиш много по-добре.

Следващия път ли? Той поклати глава, а Файле се обърна и тръгна към лагера.

— Къде отиваш? — попита Перин.

— При Бавин. Трябва да реквизирам няколко бурета ейл.

— За какво?

— За празненството, разбира се — отвърна през рамо Файле. — Церемонията може да се икономиса, ако трябва. Но празненството не бива да се икономисва — погледна към небето. — Особено във времена като това.

Перин се загледа след нея, докато тя не се скри в огромния лагер. Войници, селяни, занаятчии, айилци, Бели плащове, бежанци. Почти седемдесет хиляди души, въпреки напусналите или падналите в битка. Как бе събрал такава сила? Преди да напусне Две реки изобщо не беше виждал повече от хиляда души, събрани на едно място.

Най-голямата част бе групата от бивши наемници и бежанци, които се упражняваха под ръководството на Трам и Данил. Вълчата гвардия, така се наричаха — каквото и да означаваше това. Перин понечи да тръгне, за да огледа обозните коли, но нещо малко го перна леко отзад по главата.

Той се сепна, обърна се и огледа гората. Отдясно се издигаше кафява и мъртва, отляво дърветата се разреждаха. Нямаше никого.

„Сигурно съм се преуморил — каза си, потърка се по главата и тръгна към обоза. — Въобразявам си…“

Още нещо го чукна леко по тила. Той се завъртя рязко и зърна нещо да пада в тревата. Намръщи се, клекна и го вдигна. Жълъд. Още един го чукна по челото. Беше долетял откъм гората.

Перин изръмжа и тръгна натам. Някое от децата в лагера ли се закачаше? Спря пред един дебел дъб и се поколеба. Дали не беше някакъв капан? Отпусна ръка на дръжката на чука и запристъпва напред. Вятърът духаше към дървото и не можеше да улови миризмата на…

Една ръка изведнъж щръкна иззад дънера, стиснала кафява торба.

— Хванах язовец — каза познат глас. — Искаш ли да го пуснем на селската морава?

Перин замръзна, а след това се разсмя така, както не се беше смял от години. Заобиколи дъба и видя зад него мъж с червено палто с висока яка, обшито със злато, и с хубави кафяви панталони. Седеше на един дебел подал се изпод земята корен. До краката му имаше торба и нещо в нея мърдаше ожесточено. Мат. Дъвчеше телешка пастърма. Носеше черна шапка с широка периферия, а на дървото до него беше подпряно черно копие с широко метално острие. Откъде бе намерил такива хубави дрехи? Нали все мърмореше, че Ранд само се контел?

— Мат? — възкликна Перин. Толкова беше слисан, че едва можеше да говори. — Какво правиш тука?

— Ловя язовци — отвърна Мат и побутна торбата. — Адски трудна работа е, да ти кажа, особено така набързо.

Нещото в торбата засумтя и Перин се засмя.

— Ама ти наистина си хванал язовец!

— Носталгия съм хванал.

Перин не знаеше да го нахока ли, или пак да се изсмее — точно тази смесица от чувства бе съвсем обичайна, когато Мат е наблизо. За щастие, никакви цветове не се завихриха пред очите му, след като бяха един до друг.

Мат се усмихна, стана и му подаде ръка. Перин я стисна, после го придърпа и го прегърна сърдечно.

— Светлина, Мат. Като че ли беше преди цяла вечност!

— Цял живот. Може би два. Загубих им бройката. Все едно, Кемлин вече бръмчи от новини за пристигането ти. Рекох, че единственият начин да те поздравя с добре дошъл ще е като се шмугна през портала и те намеря преди останалите — Мат вдигна чудатото си копие и го метна на рамото си, с върха назад.

— Къде беше? Какво прави? Том с тебе ли е? А Нинив?