— Прекалено много въпроси накуп — рече Мат. — Колко безопасен е лагерът ти?
— Като всеки лагер.
— Недостатъчно значи — Мат изведнъж стана сериозен. — Виж, Перин, едни много опасни типове са ни подгонили. Дойдох, защото исках да те предупредя да внимаваш. Убийци ще те намерят много скоро, тъй че гледай да си готов. Трябва да си кажем едно друго. Но не искам да го правим тук.
— Къде тогава?
— Потърси ме в един хан, „Пийналите веселяци“, в Кемлин. А, и ако нямаш нищо против, ще поискам да ми заемеш едно от твоите приятелчета с черните палта за малко. Трябва ми портал.
— С каква цел?
— Ще ти обясня. Но по-късно — Мат кривна шапката си и затича заднешком към все още отворения портал към Кемлин. — Сериозно ти говоря: пази се, Перин.
Обърна се, шмугна се между няколко бежанци и скочи през портала. Как се беше промъкнал покрай Грейди? Светлина! Перин поклати замислено глава, а след това се наведе да развърже торбата и да пусне горкия язовец.
Глава 45
Събиране
— Егвийн? — прошепна объркано Елейн и отвори очи. — Какво…
Последните спомени от съня се разтваряха в ума ѝ като мед в топъл чай, но думите на Егвийн се бяха впечатали в ума ѝ: „Влечугото падна. Брат ти се върна навреме.“
Елейн се надигна, обзета от облекчение. Беше прекарала цялата нощ в напразно усилие да прелее достатъчно, та сънният ѝ тер-ангреал да подейства. Когато разбра, че Биргит е върнала Гавин — докато тя седеше вътре ядосана, но неспособна да се яви на срещата с Егвийн, — беше побесняла.
Добре, Месаана, изглежда, бе победена. А какво беше онова за брат ѝ? Усмихна се. Може би той и Егвийн най-сетне бяха решили проблемите си.
Утринната светлина надничаше през завесите. Елейн се отпусна, усетила мощната топлина, появила се през връзката с Ранд. Светлина, какво чудесно усещане! В мига, в който бе започнала да го чувства, облачният саван над Андор се бе разкъсал.
Беше изтекла около неделя след изпитанието на драконите и тя вече беше впрегнала на работа всички леяри в държавата си да ги правят. Напоследък човек можеше да чуе един постоянен звук в Кемлин — повтарящи се далечни гръмове: мъжете от Бандата се обучаваха с оръжията сред хълмовете извън града. Бе разрешила само няколко от оръжията да се използват за обучение и екипите се редуваха в упражняването с тях. Готовите бе събрала в един таен склад в Кемлин и ги пазеха зорко.
Замисли се отново за пратеното в съня. Жадуваше за повече подробности. Е, Егвийн може би щеше да прати скоро вестоносец през портал.
Вратата изскърца и надникна Мелфейн.
— Ваше величество? — попита ниската кръглолика жена. — Всичко наред ли е? Стори ми се, че извикахте от болка — след вдигането на забраната Елейн да става от леглото акушерката бе решила да спи в антрето пред спалнята ѝ, за да я наблюдава непрекъснато.
— Беше радостно възклицание, Мелфейн — отвърна Елейн. — Поздрав за чудесното утро, което ни е споходило.
Мелфейн се намръщи. Елейн се стараеше да се държи весело пред нея, да я убеди, че повече почивка на легло не е нужна, но може би малко прекаляваше. Не можеше да си позволи да изглежда все едно, че насила се прави на щастлива. Та дори и да беше точно така.
Мелфейн влезе и дръпна завесите — слънчевата светлина била добра за жена с дете, така казваше. Част от грижите ѝ за Елейн напоследък се състоеше в това да я кара да седи в леглото си гола, та слънчевата светлина да къпе кожата ѝ. Докато Мелфейн шеташе, Елейн усети леко потръпване отвътре.
— О! Те ритат, Мелфейн! Ела да пипнеш!
— Няма да мога да го усетя все още, ваше величество. Чак като стане по-силно.
Зае се с обичайните неща — да провери пулса на Елейн, а след това и на бебето: Мелфейн все още не искаше да повярва, че са близнаци. Опипа я къде ли не, изпълни всички проверки от тайния си списък с досадни и смущаващи неща, свързани с бъдещите майки.
Най-сетне сложи ръце на кръста си и изгледа Елейн, докато тя смъкваше нощницата си.
— Мисля, че твърде много се напрягате напоследък. Искам да съм сигурна, че си отдъхвате колкото трябва. Дъщерята на братовчедка ми Тес роди дете, няма и преди две години, едва дишаше бебенцето. Слава на Светлината, че детето оживя, но тя беше работила в градината до късно вечерта преди това, а не беше и яла, ама нищичко. Представяте ли си! Грижете се за себе си, ваше величество! Бебетата ви ще са благодарни за това.
Елейн кимна облекчено, после изведнъж възкликна:
— Чакай! Бебета ли каза?
— Да — рече Мелфейн, запътена към вратата. — В утробата ви тупкат две сърчица, сигурно е, колкото че имам две ръце. Не знам вие откъде го знаехте обаче.