— Чу тупкане на две сърчица, така ли! — възкликна ликуващо Елейн.
— Да, сигурно като слънцето — Мелфейн поклати глава, излезе и прати вътре Нарис и Сефани да облекат Елейн и да я срешат.
Елейн изтърпя процедурата удивена. Мелфейн беше повярвала! Най-после.
Час по-късно вече се бе настанила в малката си дневна. Всички прозорци бяха отворени, за да пропускат слънчевата светлина, а пред нея имаше чаша топло козе мляко. Господин Нори влезе — с дългите си тънки крака, с туфите коса, щръкнали зад ушите му, с издълженото си остро лице и с кожената си папка под мишницата. И с Диелин, която обикновено не присъстваше на сутрешната им среща.
Елейн я погледна учудено.
— Имам информацията, за която помоли, Елейн — каза Диелин и си наля чай. Днес чаят беше от къпини. — Казаха ми, че Мелфейн е чула сърдечен пулс?
— Да, чу.
— Моите поздравления, ваше величество — рече господин Нори, отвори папката си и заподрежда листовете си на високата тясна маса до стола ѝ. Рядко сядаше в нейно присъствие. Всъщност никога. Диелин се настани на един от удобните столове до камината.
Каква информация бе искала от Диелин? Не си спомняше да я е молила за нещо конкретно. Слушаше разсеяно как Нори изрежда ежедневните доклади за различните армии в района и за стълкновенията между наемническите групи.
Нори мина на проблемите с храната. Въпреки че Родственичките правеха портали до земите на Ранд на юг за продоволствие — и въпреки неочаквано откритите складове с годна храна в града — Кемлин изпадаше в оскъдица.
— Най-накрая за нашите, хм, гости — каза Нори. — Дойдоха пратеници с очакваните отговори.
Никой от трите Дома, чиито благородници бяха пленени, не можеше да си позволи да плати откупа. Някога именията Араун, Саранд и Марни бяха едни от най-производителните и богатите в Андор… а сега бяха западнали, хазните им бяха празни, нивите им — запустели. А Елейн бе оставила два от родовете без водачи. Светлина, каква бъркотия!
Нори продължаваше. Било получено писмо от Талманес, с което той се съгласявал да премести две роти от Бандата на Червената ръка в Кайриен. Елейн заповяда на Нори да му прати указ с печата ѝ, с който упълномощава войниците да „предложат помощ и възстановят реда“. Това беше глупост, разбира се. Никакъв ред не се налагаше да се възстановява. Но след като ѝ предстоеше да тръгне за Слънчевия трон, трябваше да предприеме някои предварителни ходове в тази насока.
— Точно това исках да обсъдим, Елейн — каза Диелин, след като Нори започна да събира документите и да ги подрежда. Светлината да е на помощ, ако някоя от тези скъпоценни страници се скъсаше или зацапаше.
— Положението в Кайриен е… сложно — продължи Диелин.
— Кога не е било? — отвърна с въздишка Елейн. — Имаш ли информация за политическия климат там?
— Пълна бъркотия — отвърна Диелин. — Трябва да помислим как ще се справиш с управлението на две държави, при положение че едната е далече.
— Имаме портали — каза Елейн.
— Вярно. Но все пак трябва да намериш начин да вземеш Слънчевия трон, без да изглежда все едно, че Андор подчинява Кайриен. Благородниците там биха могли да те приемат за своя кралица, но само ако видят себе си като равни на андорците. В противен случай в мига, в който престанат да са пред очите ти, заговорите ще кипнат като мая в купа с вода.
— Те ще бъдат равни на андорците — заяви Елейн.
— Няма да го приемат така, ако влезеш с армиите си — каза Диелин. — Кайриенците са горд народ. Да си помислят, че живеят покорени от Андор…
— Те живяха под властта на Ранд.
— С цялото дължимо уважение, Елейн, но той е Прероденият Дракон. Ти не си.
Елейн се намръщи. Но как можеше да възрази на това?
Господин Нори се покашля.
— Ваше величество, съветът на лейди Диелин не е породен от празни разсъждения. Аз, хм, също подочух някои неща. Знаейки за интересите ви в Кайриен…
Ставаше все по-добър в събирането на информатори. Ха, оставаше да го направи и шпионин!
— Ваше величество — продължи по-тихо Нори. — Слуховете твърдят, че скоро ще тръгнете да завладеете Слънчевия трон. Вече се говори за въстание срещу вас. Празни слухове, сигурен съм, но…
— Кайриенците биха могли да виждат в Ранд ал-Тор император — каза Диелин. — Не чуждестранен крал. Това е различно.
— Добре де, няма нужда да придвижваме армии, за да вземем Слънчевия трон — отрони Елейн замислено.
— Аз… не съм сигурен в това, ваше величество — отвърна Нори. — Слуховете са доста разпространени. Изглежда, че веднага щом лорд Дракона обяви, че тронът трябва да е ваш, някои елементи в държавата са започнали да действат — много подмолно, за да предотвратят това. Заради тези слухове много хора се притесняват, че ще отнемете титлите на кайриенските благородници и ще ги дадете на избрани от вас андорци. Други твърдят, че ще сведете всички кайриенци до второстепенно гражданство.