— Галад — възкликна тя и сама се изненада от топлината, която изпита към брат си. Стана да го прегърне. През по-голямата част от детството ѝ той само ѝ се беше карал и я бе наставлявал, но наистина беше хубаво, че го вижда жив и здрав. — Къде беше толкова време?
— Търсех истината — отвърна Галад и се поклони изящно, но не вдигна ръце да я прегърне, а кимна към спътника си. — И намерих нещо, което никой не очакваше. Стегни се, сестро.
Елейн се намръщи.
И тогава по-ниската фигура смъкна качулката си. Беше майка ѝ.
Елейн ахна. Наистина беше тя! Това лице, тази златна коса. Очите, които тъй често я бяха гледали като дете, преценяваха я, претегляха я — не просто както родител претегля детето си, а както кралица претегля наследничката си. Елейн усети как сърцето ѝ заби лудо в гърдите. Майка ѝ. Майка ѝ беше жива.
Не. Не само майка ѝ. Мургейз беше жива. Кралицата все още бе жива.
Мургейз я погледна в очите, а след това — странно — сведе глава.
— Ваше величество — промълви с реверанс и остана до вратата.
Елейн овладя мислите си, овладя паниката си. Беше кралица или щеше да е кралица или… Светлина! Беше взела трона и беше поне Щерката-наследница. Но сега родната ѝ майка се бе завърнала от проклетата смърт?
— Моля те, седни — чу тя собствения си глас и махна подканящо на Мургейз към стола до Диелин. Стана ѝ добре, като видя, че Диелин не се справя със стъписването по-успешно от нея. Седеше, стиснала чашката чай, очите ѝ бяха широко отворени.
— Благодаря, ваше величество — отвърна Мургейз и пристъпи напред. Галад тръгна с нея и отпусна ръка на рамото на Елейн да я успокои. След това си взе стол от другата страна на стаята.
Тонът на Мургейз бе по-сдържан, отколкото го помнеше Елейн. И защо продължаваше да я нарича с тази титла? Освен това бе дошла тайно. Елейн огледа майка си, мъчеше се да сглоби всичко, докато тя сядаше.
— Отказала си се от трона, нали?
Мургейз кимна сдържано.
— О, слава на Светлината — въздъхна Диелин и вдигна ръка пред гърдите си. — Без да се обиждаш, Мургейз, но за миг си представих война между Траканд и Траканд!
— Не бих стигнала до това — каза Елейн почти в същия миг, в който майка ѝ изрече нещо подобно. Погледите им се сплетоха и Елейн си позволи да се усмихне. — Щяхме да намерим… разумно решение. Това е добре, макар че определено съм удивена от този развой на събитията.
— Бях задържана от Чедата на Светлината, Елейн — каза Мургейз. — Педрон Ниал беше благороден мъж в много отношения, но наследникът му не беше. Нямаше да позволя да бъда използвана срещу Андор.
— Проклети Бели плащове — измърмори тихо Елейн. Светлина, но те всъщност бяха казали истината в писмото си с твърдението, че държат Мургейз в ръцете си!
Галад я изгледа накриво, сложи стола, който бе донесъл, на пода, а след това разгърна наметалото си и разкри бляскавата си бяла униформа, със слънчевия изгрев на гърдите.
— О, ама разбира се! — каза Елейн ядосано. — Почти го бях забравила това. Насилих се да го забравя.
— Чедата имат отговори, Елейн — отвърна той и седна. Светлина, наистина беше отчайващ. Хубаво бе, че го вижда, но беше отчайващ!
— Не желая да обсъждаме това — заяви Елейн. — Колко Бели плащове са дошли с теб?
— Цялата сила на Чедата ме придружи до Андор — натърти Галад. — Аз съм техният лорд Капитан-командир.
Елейн примига и се обърна към майка си. Мургейз кимна.
— Е, разбирам, че имаме много неща да си кажем.
Галад го прие като покана — можеше да е много буквален понякога — и започна да обяснява как е стигнал до поста си. Беше доста подробен и Елейн от време на време поглеждаше към майка си. Изражението на Мургейз бе непроницаемо.
След като свърши, Галад я попита за Войната за наследството. Разговорите с него често бяха такива: размяна на сведения или мнения, повече формална, отколкото фамилиарна. Някога я разочароваше, но сега откри, че — въпреки очакванията ѝ — всъщност ѝ е липсвал. Тъй че го слушаше с обич.
По някое време разговорът взе да се изчерпва. Галад имаше още какво да разкаже за себе си, но Елейн умираше за възможността да поговори просто с майка си.
— Галад — рече тя, — бих искала да поговорим повече. Склонен ли си за по-ранна вечеря довечера? Би могъл да се освежиш в старото си жилище дотогава.